Изпрали сте дрехите сутринта, но вечерта те все още са влажни, а в стаята се усеща тежък, застоял въздух? През есента и зимата това е позната ситуация за много домакинства, особено когато времето навън е дъждовно и студено. Оказва се обаче, че причината невинаги е в ниските температури или липсата на достатъчно отопление. Понякога единствено мястото, на което е поставен сушилникът за дрехи, е достатъчно, за да забави изсъхването с часове. Неправилното разположение не само затруднява изпаряването на водата от тъканите, но може постепенно да доведе до конденз по прозорците, неприятни миризми и дори образуване на мухъл по стените. Няколко сравнително лесни промени в ежедневните навици могат да предотвратят тези проблеми и да помогнат на прането да изсъхва значително по-бързо.
Най-неподходящото място за сушене на мокри дрехи е студеният ъгъл до външна стена, тясната ниша или пространството между голям гардероб и стената. В подобни участъци въздухът почти не се движи, а около влажните тъкани бързо се натрупват водни пари. Така се образува своеобразен влажен слой, който пречи на по-нататъшното изпаряване. Част от влагата постепенно се отлага върху студената стена, докато останалата се разпространява из помещението и може да се превърне в капчици по стъклата и дограмата. Ако сушилникът редовно стои на такова място, с времето могат да се появят потъмнели участъци по мазилката, миризма на застояло и благоприятни условия за развитие на плесени. Затова дори най-топлата стая невинаги е подходяща, ако въздухът в нея не циркулира свободно.
Друга разпространена грешка е сушилникът да бъде поставен непосредствено до радиатора с надеждата, че силната топлина ще ускори процеса. На практика плътно наредените дрехи могат да възпрепятстват разпространението на топлия въздух и да намалят ефективността на отоплението. По-добре е стойката да се намира на поне 20-30 сантиметра от стените, мебелите и завесите, а разстоянието до радиатора да бъде приблизително половин метър. Не е препоръчително и голямо количество пране да съхне през нощта в затворена спалня. Към влагата, отделяна от дрехите, се добавят и водните пари от дишането на хората. Ако сутрин прозорците са силно запотени, това е ясен знак, че помещението не успява да се освободи от натрупаната влага.
Когато навън вали, най-разумният избор е сравнително топло помещение с добра вентилация, в което излишната влага може да бъде отстранявана. Подходящи варианти са баня с работещ вентилатор, отделно перално помещение или стая, която не се използва постоянно. Ако разполагате с електрически влагоуловител, поставянето му близо до сушилника може осезаемо да подобри условията. При затворена врата уредът ще обработва въздуха само в съответното помещение, вместо да се опитва да намали влажността в цялото жилище. Полезен може да бъде и малък вентилатор, насочен покрай прострените дрехи. Лекото движение на въздуха отстранява натрупаните водни пари около тъканите и често има по-добър ефект от допълнителното увеличаване на отоплението.
Проветряването също има голямо значение, но продължителното оставяне на прозореца леко открехнат невинаги е най-доброто решение. През студените месеци е по-полезно прозорецът да се отвори широко за около 5-10 минути, така че влажният въздух бързо да бъде заменен, без стените и мебелите да изстинат прекомерно. Това може да се повтаря през няколко часа, особено когато се забелязва конденз. Дори в дъждовен зимен ден външният въздух понякога съдържа по-малко водни пари от въздуха в отопленото жилище. През топлите и задушни дни обаче ситуацията може да бъде противоположна. Тогава продължителното проветряване няма непременно да помогне и използването на влагоуловител може да се окаже по-ефективно.
За да разберете дали условията в помещението са подходящи, може да използвате обикновен влагомер. При относителна влажност около 40-50 процента дрехите обикновено изсъхват по-лесно, докато стойности над 60 процента, които се задържат продължително, показват натрупване на прекомерна влага. Това не само забавя сушенето, но увеличава вероятността от конденз и развитие на мухъл върху студените повърхности. Предупредителни признаци са мокрите первази, потъмняването на ъглите, лющенето на боята и характерната тежка миризма. Продължителното наличие на влага и плесени може да влоши състоянието на хора с алергии, астма и други дихателни проблеми. Особено внимание е необходимо в жилища с малки деца, възрастни хора и членове на семейството с хронични белодробни заболявания.
Съществено значение има и количеството вода, което остава в дрехите след приключване на прането. При подходящи тъкани по-високите обороти на центрофугата могат значително да съкратят времето за сушене. Памучни кърпи, спално бельо, дънки и някои всекидневни дрехи обикновено позволяват центрофугиране при 1200-1400 оборота в минута, ако указанията на етикета го допускат. При памучните материи увеличаването на оборотите от 1000 на 1400 може да намали остатъчната влажност с няколко процентни пункта. При цяла пералня това означава осезаемо по-малко вода, която трябва да се изпари в стаята. За вълна, коприна, вискоза и деликатни материи обаче високите обороти могат да причинят деформация, разтягане или прекомерно намачкване, затова програмата трябва да бъде съобразена с конкретната дреха.
Не по-малко важен е начинът, по който дрехите се разполагат върху сушилника. Когато всички вещи са натъпкани една до друга, а отделни части от тъканите се застъпват, влагата остава затворена между слоевете. В резултат тънките тениски може вече да са сухи, докато хавлиите, дънките и дебелите блузи продължават да бъдат мокри. Между отделните дрехи е добре да има поне няколко сантиметра разстояние, за да може въздухът да достига свободно до тях. Ризите и разкопчаващите се блузи могат да се поставят на закачалки, а джобовете, качулките и маншетите трябва да бъдат добре разгънати. При по-дебели материи е полезно след два-три часа дрехите да се обърнат или преместят към външните части на стойката, където циркулацията на въздуха обикновено е по-добра.
Ако прането не се побира свободно върху един сушилник, по-доброто решение е да бъде разделено на две по-малки партиди, вместо да се подрежда на няколко слоя. Поставянето на още една стойка в същата малка стая също невинаги решава проблема, защото така във въздуха ще попадне още повече влага. Полезно е тежките хавлии, дебелите суитшърти и спалното бельо да не се сушат едновременно в големи количества. След приключване на пералнята дрехите трябва да бъдат извадени своевременно, добре изтръскани и разгънати. Ако останат затворени във влажния барабан с часове, могат да придобият неприятна миризма, която обикновеният омекотител само временно прикрива. В такива случаи може да се наложи повторно изпиране, а при постоянно повтарящ се проблем трябва да се провери и почисти самата пералня.
В крайна сметка бързото сушене на дрехи у дома не зависи единствено от температурата. Най-добри резултати се постигат, когато има достатъчно пространство между тъканите, въздухът се движи свободно и отделената влага се извежда от помещението. Дори малки промени, като преместване на сушилника далеч от студената стена, кратко и ефективно проветряване или допълнително центрофугиране, могат да направят ежедневната задача значително по-лесна. Така дрехите не само ще изсъхват по-бързо и ще запазват свежестта си, но и ще намалее рискът от прекомерна влажност в жилището. А това е особено важно през студените месеци, когато прозорците остават затворени през по-голямата част от деня и всяко допълнително количество водни пари се задържа по-дълго в дома.
