Не случих на мъж за пореден път в живота ми. Вероятно много жени биха се познали в историята ми. В моя живот мъжете винаги са били черна точка. От баща ми до бившия ми съпруг в отношенията ми с тях цари пълен хаос. Колкото и да опитвах, каквито и старания да полагах, връзките ми удряха на камък. Първият бе Васил, вторият – Игнат, но ще спра с имената дотук, защото, ако започна да ги изреждам, ще стигна до последната буква на азбуката. Общото между тях бе, че след месеци, дори година връзка, вместо предложение за брак, за пореден път си тръгвах унизена. Неприятното усещане ме преследва дълго време, но когато срещнах Слави, реших, че късметът най-накрая ме е сполетял. Той беше от онези мъже, които те карат да затаиш дъх: висок, тъмнокос, с леко набола брада. Повече от две години двамата бяхме неразделни. Слави познаваше родителите ми, играеше на табла с татко, шегуваха се по мъжки, а майка му ме учеше на тънкостите в приготвянето на домашен кекс, намеквайки, че скоро ще й стана снаха.
Той знаеше какво ще кажа, предвиждаше реакциите и намеренията ми, което ме навеждаше на мисълта, че сме сродни души. Вечер, прегърнати в леглото, обмисляхме идеята да се оженим, обсъждахме колко деца ще имаме, къде ще живеем и как ще обзаведем семейното си жилище. Но за съжаление само мечти и любов не стигат. Първото често се разпилява, а второто не ни достига.
Твърде късно усетих студения полъх на отчуждението. Когато си дадох сметка, че в очите на Слави не грее вече онзи страстен пламък, той е обичал друга. Навърших 30 и равносметката беше жестока: много пъти ми разбиваха сърцето и ми показаха, че не ме приемат сериозно. Само че този път нямах намерение да отстъпя приятеля си без бой. Една вечер, седмица след раздялата ни, отидох в дома на бившия си. Не се обадих предварително, исках да го изненадам.
Мислех си, че ако си поговорим, може би ще изгладим нещата. Вратата ми отвори майка му. Нахлух без покана и директно попаднах на Слави и новата му тръпка, които интимничеха в стаята му. Побесняла от ревност, се нахвърлих върху непознатата, нападайки я с обидни думи. И тогава получих поредния удар. Мъжът, който преди ми се кълнеше в любов, стана, хвана ме грубо за ръката и с всички сили започна да ме тласка навън. Беше грозна гледка, тъй като двамата почти се сбихме. Добре, че се намеси майка му и ни разтърва.
Малко по-късно вървях по мрачните улици, съсипана от гняв. Имах чувството, че някой буквално ми разкъса душата на парчета. Превъзмогнах изневярата на Васил и пренебрежението на Игнат, но предателството на Слави извади на бял свят най-лошото от мен. Заклех се, че каквото и да става, ще си върна любимия на всяка цена.
След като опитах различни варианти – от плач до заплахи за самоубийство, реших да действам чрез бъдещата си свекърва. Моя близка приятелка, минала по същия път като мен, ме посъветва да го направя. Първо се обадих на майката на Слави да я поканя на един концерт. Знаех, че обича музиката, и смятах, че така ще я зарадвам. Следващата ми стъпка беше да й честитя рождения ден, докато бяхме заедно със сина й, той не пропускаше да го отбележи. Купих разкошен букет цветя, луксозни бонбони и една гривна за късмет и отскочих да й ги занеса. Тя се трогна неимоверно, но така и не забелязах Слави да е у тях. Докато си бъбрехме, между другото подметнах, че много държа на сина й, че винаги съм го обичала и съм мислела, че можем да създадем здраво семейство, а нея съм приемала като родна майка, от която имам много да се уча. За съжаление една развратна мръсница му е влязла под кожата и ми го е отнела… През цялото време майка му мълчеше и кимаше с глава, но аз усещах, че ме слуша много внимателно.
До ден днешен не съм уверена дали тази моя тактика наистина проработи, или все пак Слави се разкая за изневярата си, но само след месец той се върна при мен. Използвах момента, че в очите му отново грее предишният пламък, и го замъкнах в ритуалната зала.
Това, уважаеми читатели, трябваше да бъде краят на приказката, уви. Бракът ни продължи три години – период, през който всеки от нас съсипваше нервите на другия. Непрекъснато се карахме, сипехме си взаимни обвинения, буквално се ненавиждахме. И сякаш за да ни докаже, че женитбата ни беше грешка, съдбата отказа да ни дари с дете. Въпреки че отдавна нищо не ни свързваше, не си и помислях за развод. Исках той да страда, а чрез него отмъщавах на мъжете, които някога ме нараниха. На грубия си баща, на измамника Васил, на високомерния Игнат – на всичките.
В края на третата година Слави поиска развод. Оказа се, че зад гърба ми се е събрал с онази, която преди години ни раздели. На излизане от съда старата му любовница го чакаше на стълбите. Сложи ръката си в неговата и заедно тръгнаха нанякъде. Наблюдавах ги, докато завият зад ъгъла. И тогава ме осени прозрението, че хората никога не си тръгват случайно от живота ни и че погребаната любов не може да се възкреси.
Полагам усилия да продължа напред и се надявам, че все някога ще срещна мъжа, който ще ме обича такава, каквато съм, и няма да ме принуждава да стигам до крайни мерки.
Мила
Източник: С кафето
