Не виждам изход в тази ситуация. Аз съм един много отчаян мъж. Отчаяно се нуждая от съвет, защото за съжаление моите приятели не могат да ме посъветват нищо, а приятелки жени нямам. Женен съм от три години и това бяха най-щастливите години през живота ми. Родителите ми са разведени и са ми антимодел за семейство. От самото начало майка ми не хареса съпругата ми, но за мен това никога не е било проблем, защото нейното мнение е без особено значение. Стигна се дотам, че майка ми отказа да дойде на сватбата, но го преглътнах. Поддържахме само дипломатични отношения. И така до миналата година, когато майка ми се обади отчаяна, че е на улицата. Забравих да спомена, че родителите ми са разведени и баща ми остави на майка ми апартамента след развода. Майка си имаше приятел и с него решили да продадат апартамента за да построят къща.
Разбира се, след построяването на къщата, която е изцяло на името на приятелят й, се разделили по негово желание. Не можех да повярвам, колко безотговорен и лекомислен човек е майка ми. До последно не знаеше къде да живее, а пари за квартира няма, защото заплатата й е малка. Нямаше как, не можах да я оставя на улицата, трябваше да измисля някакъв вариант къде да я приютя. Малко след сватбата, аз и съпругата ми си купихме двустайно апартаментче, което още изплащаме и ще изплащаме доста дълго време. То е в съседство до апартамента на родителите й. Година след това, нейните родители се преместиха на село при баба й и дядо й и ни отстъпиха апартамента си, който е тристаен, а и тя е единствено дете. Заключихме нашият малък апартамент и се преместихме в другият. Успях да убедя съпругата си да пуснем да живее майка ми в него. Отначало тя беше скептична, защото с майка ми не са в добри отношения, но след това се съгласи, макар че не беше особено щастлива.
От този момент започна кошмара. Майка ми и съпругата ми бяха около месец в добри отношения и оттогава постояно се карат: съпругата ми реве, казва, че не може повече и иска развод. Аз се ядосвам на майка ми, която е много глупава жена, казвал съм й, че ако не се промени може и да изхвърчи на улицата. Но тя ме познава прекалено и знае, че само заплашвам, но не съм способен да изхвърля майка си и продължава да дразни жена ми. Кавгите започват в правене на забележки: жена ми е ниска, не умее да готви и други, на пръв поглед дребни неща. Не била хубава булка, защото е нисичка. Което съвсем не е така, съпругата ми е много красива жена, миньонче, но много чаровна.
Проблема е, че ние нямаме деца, съпругата ми се лекува с хормони и това я прави още по- чувствителна.
Майка ми използва случая за да бърка в раната й. Миналата седмица разказала история на жена ми за несъвместимост на мъж и жена и, че може да не сме имали деца, защото не сме един за друг. Оттогава съпругата ми е при родителите си и иска развод. Всеки ден ходя да я моля да се върне. Скарах се и с майка ми, но на нея не й пука. Няма как да я изгоня, защото наистина ще е на улицата, а много ми се иска. Не мога и квартира да й плащам. Приютих я, а тя ми разби семейството и ме раздели с любовта на живота ми. Толкова съм отчаян, че не виждам изход.
Източник: Сватбата
