Не знаех, че се омъжвам за изрод
Не знаех какво ще ми се случи, когато сключвах брак със съпруга си. Винаги съм считала себе си за красиво момиче, привлекателно и стилно, което успява да омагьоса мъжките сърца. Бог ме е надарил с перфектна фигура, изящни крака, дълга коса и зелени очи. Имах малко приятели, предимно мъже. Момичетата ми завиждаха и никога не ми даваха далновидни съвети, затова трудно завързвах женско приятелство. За пълнолетието ми родителите ми решиха да ме зарадват и ми подариха скъпа кола. За съжаление опитът ми като шофьор е малък и една година по-късно по моя вина стана ужасна катастрофа. Аз оцелях, но водачът на другата кола почина в болницата. Семейството му заведе дело срещу мен и уплашена, че мога да попадна зад решетките, се обадих на много богат и влиятелен познат, на име Велин.
Той откликна още на първата ми молба и заяви, че ще ми помогне, но при едно условие – ако приема да се омъжа за него в срок от 10 години. Нямах друг избор, освен да се съглася. Тогава си мислех, че по-добре да бъда нечия съпруга за 10 години, отколкото да изгния за убийство в затвора. Велин веднага ангажира адвокатите си да се заемат със случая ми, плати всички разходи и след месец се оженихме. Ако тогава знаех за какъв изрод се омъжвам, бих предпочела да си поема вината за убийството, отколкото да се забърквам с този човек. Още през първата брачна нощ той ме изнасили. Завърза ме за леглото и започна да ме удря с камшик по цялото тяло. Наричаше ме с ужасни думи и ме караше да да правя унизителни неща. Тази нощ бе най-кошмарната в живота ми. На сутринта бях покрита със синини и нямах никаква представа как ще изкарам 10 години в този ад.
Но с времето започнах да привиквам на боя с камшици. Затварях очи и го оставях да издевателства над мен. Години наред правех всичко, което той поиска. През деня бях негова послушна робиня, а нощем задоволявах первезните му страсти. Ако беше необходимо влизах в различни роли, които можеха да отвратят всеки човек с нормални сексуални потребности. Понякога исках да разваля договора ни, но Велин ме заплашваше, че ще се обади на адвокатите си, за да се свържат със семейството на жертвата и да възстановят делото за убийство. Преди няколко дни най-накрая срокът ми изтече и аз напуснах къщата на ужасите. Стоях с една чанта на улицата и се чудех как ще се върна в обществото. Десет години бях робиня на един луд човек, а сега не знам как да живея в нормалния свят. Дано никой не преживява това, което преживях аз.
Източник: Лична драма
