Немците атакуват Москва. Но въпреки факта, че през есента на 1941 г. германците са в покрайнините на Москва и скоро могат да проникнат в самия град, Сталин не напуска столицата. Но възможността за поражение край Москва била разгледана от анализатори от Кремъл. И бил разработен подробен план за действие, както и били предприети необходимите мерки в случай, че това се случи. Официалната пропаганда многократно е цитирала думите на Кутузов: „Със загубата на Москва не е загубена Русия“.
“Резервната столица”. В случай на загуба на Москва, град Куйбишев (Самара) трябвало да се превърне в „резервна столица“. Наполовина той вече се бил превърнал в столица: през октомври 1941 г. правителството и дипломатическият корпус били евакуирани в този град. Дикторът Левитан известявал със стоманения си глас: „Говори Москва…“ -само че не от Москва, а от Куйбишев.
На 15 октомври 1941 г. Държавният комитет по отбрана издава строго секретен указ № 801сс „За евакуацията на столицата на СССР Москва в град Куйбишев“. А това е залата за съвещания на правителствения бункер в Куйбишев (днес там има музей).
Макар и супер секретна, било невъзможно да се прикрие мащабната евакуация на държавни агенции, държавни и партийни организации. Ръководителите от среден и по-нисък ранг избягали от града със семействата си, изнасяйки лична и държавна собственост. Фабриките се подготвяха за миниране, на работниците се плащала цялата месечна заплата. Метрото не работело (единствен път в историята му): подготвяли го за взривяване и наводнение. Всичко това провокирало хаос, който царувал в Москва от 16 до 19 октомври. Под влиянието на тази вълна на обща деморализация Сталин променил решението си за евакуация.
Той осъзнал, че след заминаването му управлението и съпротивата в Москва най-накрая ще рухнат и столицата неминуемо ще падне. Затова той поел риска да остане в Кремъл, заедно с няколко члена на Политбюро и малка група служители от оперативното ръководство на Генералния щаб.
“Ако се наложи, сам ще поведа този полк в атака”
В мемоарите на Жуков и спомените на лицата от обкръжението на вожда е описан следният епизод. Когато правителството си тръгнало, всички чакали заминаването на Сталин, но никой не посмял да го попита за това. Накрая била намерена предпазлива формулировка:
“Другарю Сталин, може ли вече да изпратим гвардейски полк в Куйбишев?” – “Не може. Ако е необходимо, аз самият ще поведа този полк в атака ”- отговорил вождът.
Имало приготвен специален влак за него, който според показанията на охраната бил напълно готов. Освен това: на летището Фрунзе самолет “Дъглас” заедно с прикриващи го изтребители също бил в готовност. Сталин обаче така и не стигна нито до железопътните релси, нито до летището.
Какво щеше да стане, ако немците все пак бяха превзели Москва?
В този случай щабът на Върховното главно командване планирал да създаде нова стратегическа линия на отбрана: по линията Витегра – Череповец – Рибинск – Ярославл – Горки – Пенза – Саратов – Сталинград – Астрахан. По тази укрепена линиябило планирано да се разположат 10 нови резервни армии и зад нея, в случай на поражение край Москва и в Украйна, трябвало да отстъпят останките от другите съветски армии.
Южната част на този рубеж, който минавал по Волга, съвпадала с линията, която според плана Барбароса германските войски в крайна сметка трябвало да достигнат.
Само че Хитлер и неговите стратези планирали да отблъснат останките от съветските войски, които вече били напълно загубили контрол и бойна ефективност, отвъд Волга. А Сталин разглеждал това отстъпление само като принудителен вариант, при който съпротивата така или иначе би продължила.
Източник: Уебмястото
