Непозната жена се представи за сестра на мъжа ми

Непозната жена ми преобърна живота. Понякога съвсем сериозно се питам: Дали има по-наивна жена от теб, Радина? Как успя да допуснеш двама мошеници да се подиграят с надеждите и живота ти? Любовта ли замъгли разума ти, или отказа да погледнеш истината в очите?
С Павел се запознахме преди две години във фейсбук, в една от страниците за осиновени хора, които издирват свои близки. Той търсеше сестра си, или някого, който има информация за нея. Моята майка е била осиновена от баба и дядо, затова съм съпричастна към всички с подобни житейски съдби. След няколко разменени съобщения, с Павел решихме да се срещнем на кафе. Останах очарована от новия си познат още на първата среща. Той имаше онзи меланхоличен вид, който те кара да изпитваш съжаление и най-вече желание да изтриеш тъгата от лицето му. Откровен и прям, той ми разказа историята на живота си.

С по-малката си сестра загубили родителите си твърде малки и роднините ги дали в дом за сираци. Година след това непозната двойка осиновила сестра му, но той, за съжаление, нямал същия късмет. Детството и юношеството му преминали в тази мрачна сграда, с много други деца като него. Сега Павел живееше на квартира, работеше в добра компания и се бореше с тежките спомени от миналото. Мечтата му беше да открие сестра си, за да си бъдат опора един на друг.
Докато слушах историята му, не можах да сдържа емоциите си, защото си спомнях разказите на мама. Мъката му ме докосна, а това е най-прекият път до сърцето на жени като мен. След още няколко срещи с Павел решихме да дадем шанс на избухналите чувства между нас, на любовта си. Апартаментът ми не е голям, но колко стаи са нужни за две влюбени души?

Павел не донесе много багаж със себе си: само един очукан куфар и стария си лаптоп. Исках да му покажа, че макар съдбата да е била сурова към него, отсега нататък всичко ще бъде различно. Мечтаех да изтрия сълзите от очите му и с любов да излекувам раните в сърцето му. Поставих го на пиедестал, превъзнасях го, стараех се да изпълнявам всяко негово желание, доверих му се напълно. Днес разбирам, че желанията му всъщност бяха капризи.

Не беше изминала и година, откакто живеехме заедно, и Павел напусна работа, защото шефът му не го уважавал достатъчно и не ценял труда му, както трябва. Подкрепих го. И аз като него вярвах, че животът му е длъжник. Меланхолията му обаче се засили и единственото, което го интересуваше, е как да намери сестра си. Спря да търси нова работа. Пък и защо да търси, след като цялата ми заплата беше на негово разположение. Павел спокойно взимаше от парите ми, сякаш и аз, като живота, му бях длъжник.

Една вечер, когато се прибрах от работа, още от входната врата чух весели гласове. Изненадана, че приятелят ми е излязъл от обичайното си депресивно състояние, побързах да вляза в хола, където на дивана, удобно разположили се, седяха Павел и някаква непозната жена с рижа коса. Като ме видяха, двамата скочиха на крака, а тя се хвърли на врата ми. Докато почти ме задушаваше с прегръдките си, чувах развълнувания глас на Павел. Обясняваше ми, че най-накрая е открил родната си сестра. Не вярвах на ушите си. Знаех, че от години я издирва, но нямах никакви подозрения, че я е открил. Оказа се, че благодарение на социалните мрежи приятелят ми успял да се свърже със сестра си. След безспорните доказателства, които тя му дала, изреждайки имената на родителите им, той я поканил да ни гостува. Павел решил да запази в тайна предстоящата им среща, защото искал да ме изненада. Е, успя.

Цяла вечер слушах щастливата развръзка на историята им, но нещо ме накара да се усъмня. Двамата изобщо не си приличаха. Павел беше мургав, с черна коса, а тя – бяла и рижа. Весела – така се казваше сестра му, дълго стиска ръцете ми, изказвайки дълбоката си благодарност за подкрепата, която съм оказала на брат й. Въпреки съмненията, отворих широко вратата на дома си за Весела. И тя като Павел нямаше работа в момента, затова поех и нейните разходи, които никак не бяха малко.

Скромната ми заплата трудно стигаше за нуждите на трима ни и се наложи да изтегля кредит. От колеги взех и някои дребни суми, така че за кратко време сериозно задлъжнях. Вечер се прибирах от работа, преобличах се и започвах да готвя и чистя. Сама осъзнавах, че не е удобно гостенката ни да върши моята работа, но пък жените сме свикнали да си помагаме една на друга в къщната работа. Само че по това време Павел и Весела гледаха някой филм или бяха излезли на разходка. На моменти отношенията им бяха прекалено интимни! Който не знаеше за роднинската им връзка, би си помислил, че са любовници. Стараех се да не си втълпявам подобни мисли в главата, но прегръдките им започнаха да ме смущават.

Скоро след като сестра му заживя у дома, Павел се пренесе да спи в друга стая, защото, както казваше той, приличието задължавало да се въздържаме пред младото момиче. Някъде дълбоко в себе си усещах, че нямам търпение Весела по-скоро да си тръгне. Явно на нея обаче й беше удобно при брат й, защото не отваряше и дума за заминаване. Може би още дълго щях да се заблуждавам, ако самата случайност не ми помогна да разкрия истината.

С колеги се бяхме събрали на фирмено парти, когато внезапно един от тях, който от дълго време флиртуваше с мен, съвсем безочливо ме покани на среща. Възмутена от явната му наглост, отговорих, че никога не бих изневерила на приятеля си. За момент видях изненада в очите му, а после колегата най-спокойно каза, че няколко пъти е виждал Павел да се разхожда с млада рижа жена.

И решил, че сме се разделили, защото страстта между двамата си личала от разстояние. Когато чух това, направих жалък опит да се усмихна, прикривайки пред колегите смущението, което ме обзе. С напредването на купона нервите ми едва издържаха и в един момент просто си взех чантата и си тръгнах, без да се обаждам на никого. Исках да се изправя срещу Павел и Весела и да разбуля мистерията около странните им отношения. Но когато се прибрах, тях не само ги нямаше, а го нямаше и багажа им – в банята липсваха всички тоалетни принадлежности на приятеля ми, шкафът му зееше празен. На масата имаше бележка, с която човекът, на когото сляпо се доверих, се сбогуваше с мен. С няколко реда Павел ми благодареше за гостоприемството, но решил, че е време да напусне живота ми. От думите му лъхаше хлад и безразличие. Сякаш студена, ледена ръка ме стисна за гушата. Набрах го на мобилния, но от другата страна чух, че номерът е временно недостъпен. На Весела телефонът също не отговаряше. Взех бележката, накъсах я на малки парчета и се свлякох на пода, обляна в сълзи.

Измина година вече, но все още нямам никакви новини за двамата. Профилите им във фейсбук са закрити, а когато се опитах да се свържа с бившия работодател на Павел, от фирмата ми отговориха, че такъв човек никога не е работил при тях. Най-лошото е, че натрупах сериозни дългове, които трябва сама да изплащам. Споделям историята си с вас най-вече за да излея болката си, но и ако мога, да ви предпазя от подобни грешки. Доверих се на двама мошеници, представящи се за брат и сестра, отворих дома и сърцето си за тях, а какво спечелих? Едно разбито сърце и хиляди левове, които ще връщам години наред.