Николай Слатински разочарован

Дата на публикуване: 07.09.2020

Николай Слатински разочарован от случващото се у нас. Един мой приятел казва: Всички не могат да бъдат умни. Да си умен е въпрос на гени, родители, учители, възпитание, шанс – каквото ти се падне от рулетката на живота. Но да си прост е съзнателен избор. И за него не може да има оправдание! Това пише в своя блог проф. Николай Слатински.
Ето как коментира той попадането на ключови дейности от управлението, обществото и държава ни в ръцете на простащината: „Аз винаги съм спорил с него – не съм съгласен, че винаги да си прост зависи само от теб. Защото когато не си умен, не си интелигентен, не си образован, на теб ти липсва ценностна координатна система, липсват ти нравствени критерии, по които да оценяваш поведението си. И затова можеш да бъдеш прост и несъзнателно, без да го усещаш. Но съвсем друго, според мен, е когато става дума вече не за прост, а за простак, простотия, простащина, опростачване…

Да е човек прост, за разлика от моя приятел, за мен е в голяма степен също малшанс, стечение на обстоятелствата. Но да е човек простак, тук съм категорично убеден, че това е вече абсолютно съзнателен избор, т.е. за простака няма никакво оправдание, че е простак. Той не може да се оправдава с никого и нищо, че е такъв. За простака и простащината няма никаква индулгенция, няма смекчаващи вината обстоятелства! Защо говоря за това ли? Разбира се не единствено и не само защото постоянно живея сред книги, работя над себе си в интелектуално отношение, имам високи изисквания към себе си като преподавател и човек, занимаващ се с наука. Изобщо не става дума, че – виждате ли – вирея във високоинтелигентен свят и затова изпитвам почти снобско отвращение към простотията.

Не, аз говоря за това, защото простотията, простащината, простаците без да са (все още и засега) квалифицирано мнозинство от нашия народ, превзеха управлението на ключовите дейности в обществото и държавата ни. Ние, гражданите на нашата страна заедно и поотделно позволихме жизненоважните системи на България да попаднат под контрола не само на свещената простота, а на не познаващата съмнения и терзания агресивна простотия.

Въпросът не е в отделните персони, държащи лостовете на управлението. Въпросът е в системата, която стиска България за гушата и притиска сънната й артерия.

Простотията превзе България, тя властва във и над България, определя как да живее България и какво да е нейното бъдеще.
Простотията парадира със собствената си неграмотност. Тя внушава на всички, че да се управлява държава не е нещо сложно. Не е нужно да се чете, да се образова, да се анализира, да се мисли, да се поставят цели, да се разработват стратегии. Не е необходимо да се работи над себе си, да се познават историята и културата на страната ни, да се ценят знаещите и можещите, креативните и талантливите.
България попадна в лапите на една самоуверена, самодоволна и самодостатъчна си простотия, на превърната в модел на поведение простащина. Простакът смачква и смазва различните от себе си, разпорежда се с политиката, икономиката, финансите, сигурността и културата на България.

Затова и именно поради това все по-често във всичко, което се случва у нас разтревожените хора виждат прояви на простотия, на простащина.

Всяка власт може да греши, да бърка, да стъпва накриво. Но дори да коментира грешките, дори да ги критикува, даже много остро, разумната част от обществото може да си ги обясни по един или друг начин. Ние, обаче, все по-често виждаме, че до дълбоките анализи, до търсенето на закодираните в решенията причини не се стига. Защото мислещите граждани изпадат в стрес и потрес, те са паникьосани и шокирани от стила, от изказа, от поведението, от начина, по който се действа, от парадирането с простотията, от извършеното, което като че ли е дело на прости хора, на простаци.

Отново и отново казвам – вече не бива да персонифицираме бедата, защото това значи да се взираме в цирея, излязъл на лицето на българската държава. Ние трябва да потърсим дълбоката причина вътре, в организма на държавата ни, в онази патология в него, която съсипва съпротивителните й сили и избива на повърхността в грозния и отблъскващ цирей.
Нещо страшно се случва, нещо онкологично се развива в нашето общество, за да се превръща то в безпомощна жертва на простите хора, простаците, простотията и простащината…

Ако днес не поставим вярната диагноза на националното ни заболяване, утре ще бъде късно за каквото и да било лечение.“

Източник: Фрогнюз

Още новини

- Фаровете през деня
  16.09.2020АктуалноФаровете през деня може би решават частично проблема с инцидентите, но има и редице проблеми. Увлечени в различни проблеми българите съвсем забравиха да мислят и търсят правата си по отношение на промяната в Закона за пътищата и как това се отразява на собствения им бюджет. Извадка от Закон за движение по пътищата, чл. 70, ал. 3: (3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) Моторните превозни средства през периодите: 1. от 2 март до 31 октомври могат да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини; 2. от 1 ноември до 1 март задължително се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. С Указ № 295 на Президента на републиката в Държавен вестник са публикувани промените в Закона за движението по пътищата в брой 60, от дата 7.8.2012 г. Промените влизат в сила от датата на публикуването. От 2011 г. дневните светлини ще бъдат задължителни за всички нови автомобили и малки ванове за доставки в ЕС. Това ще важи за камионите и автобусите от август 2012 г. Съществуващите автомобили не трябва да бъдат преоборудвани. В момента в 17 държави от ЕС съществува някакъв вид законодателство за дневните светлини. В брой на Държавен вестник са публикувани и останалите промени в Закона за движението по пътищата. По-важните са: – Водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост (глоба 10 лв.) както и задължението да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. При оголените шахти, огромни дупки и грапавини по улиците на Сливен ще е доста трудно да се кара „най-близо в дясно“. – Глобата за нарушителите с невключени светлини през деня е 50 лв; и прочие, и прочие. В една Петиция, която беше публикувана в интернет четем данни за печалби от въведените светлини при каране на автомобили през деня: Osram – по-добър бизнес при среден живот на крушка едва 500-600 часа. Лукойл – за четири месеца продават 11 милиона литра гориво повече. Бюджета – върху преразходените литри гориво се начисляват около 53% акциз и ДДС. Пътна полиция (КАТ) – наложени глоби и рушвети на място за невключени светлини. Общините – прибират постъпленията от глобите. Търговците – повече оборот от части и допълнителни аксесоари. Правителството – отчита дейност пред Европейския съюз. Светлините на автомобила са един от основните консуматори на мощност за ел. инсталацията на колата. За инсталацията и източниците на светлина най-фатални са прахът и температурите. От вероятните сигурни проблеми ще спомена за по-често изгаряне на крушките на фаровете, нарушени връзки на кабелите и кабелните съединения, греене и отказ на генераторите в резултата на натоварването и на по-силно износване на четките на генератора или повредени електронни регулатори на генератора. Тук не трябва да се пропуска и опасността от прегряване/запалване на кабели и рисковете от пожар при неизправности в системите за доставка на гориво и особено на тези на газ. Късите светлини изразходват сумарно около 150-200W, което от своя страна повишава разхода на гориво. В градски условия акумулаторът системно не дозарежда, което в крайна сметка означава замяна. Малко известно е, че в Европейския парламент е била внесена Петиция 1027/2012, от M.T., с българско гражданство, относно разлики в Кодекса за движение по пътищата в рамките на Европейския съюз. Вносителят обръща внимание, че правилата за използване на светлинни сигнали за движение са различни в Гърция и България и се обосновава. От отговора на тази Петиция става ясно, че Комисията не е запозната със забраната в Гърция за използване на фарове през деня, посочена от вносителя на петицията. Комисията отбелязва, че след провеждането на обществена консултация през 2006 г. е било взето решение за въвеждане на изискване за използване на дневни светлини за всички превозни средства, с цел – подобряване на безопасността на движението по пътищата. В отговора се обръща внимание, че на равнище ЕС не съществуват законови разпоредби относно използването на фарове през деня, шофьорите, пътуващи през държави членки, различни от тази, в която пребивават, следва да се запознаят с тези правила. В много страни използването на фарове е задължително само по тъмно. Дневните светлини обаче са проектирани така, че да бъдат включени и през деня. Основната им задача не е да помогнат на шофьора да вижда пътя, а да помогнат на другите участници в движението да забележат превозното средство. Дневните светлини консумират само 25-30 % от енергията, необходима за захранване на обикновените фарове. Въведеният текст с промяната в Закона за движението по пътищата не отговаря на европейската директива, която постановява, че в Европейския съюз късите светлини на фаровете трябва да се използват през цялото денонощие независимо от осветеността на пътя. Казано е изрично „късите светлини на фаровете“. Дневните светлини са пример за неефективно използване на ресурси: разходът на гориво се покачва, количеството въглероден диоксид в атмосферата също, а крушките се налага да бъдат сменяни по-често. Те са допотопна технология, пренесена в 21-ви век. Понеже превозните средства не се нуждаят от светлини през цялото време, защо да не използваме сензори, които да включват светлините, тогава когато заобикалящата светлина е недостатъчна? Технологията съществува и дори се предлага с някои нови модели превозни средства. Дневните светлини не са замисляни като средство за безопасност: Във Финландия се появяват като механично улеснение на водачите в условия на хроничен недостиг на естествена светлина. В Швеция ги прилагат като помощен ориентир за водачите след промяна от лява към дясна посока на движение. В Щатите фирмата Greyhound Bus Company решава да си направи добра реклама, привличайки внимание върху автобусите си, които започват да се движат с включени светлини. След това отиват още по-далеч и заявяват, че техните автобуси са най-безопасните, тъй като включените им светлини били намалили инцидентите с 1%. General motors ги подкрепят, решавайки да спестят дребни пари като престанат да правят два различни вида свързване на светлините на превозните средства за канадския и за щатския пазар. Основният мотив за налагането на дневните светлини са парите. Индустрията печели от повечето продажби. Следствие на това правителствата разполагат с повече данъчни постъпления. И логично, те са които създават имиджа на дневните светлини като мярка за сигурност. Никъде по света това не среща естественото одобрение на хората и на правителствата се налага да ги въвеждат чрез закон. След това легализират действията си, наемайки избрани от тях учени да докажат на обществеността, че „дневните светлини спасяват живот“. За 35 години така и няма направено изследване, което да предостави доказателства в тази посока. Съществуващите данни, които твърдят, че дневните светлини подобряват безопасността на движението и дори спасяват живот, са грешни и се представят неправилно. От всички видове пътни инциденти, използването им може да бъде свързано аргументирано едва с един или два вида от тях, като това винаги води след себе си увеличение в случаите с участници пешеходци и мотоциклетисти. Защо дневните светлини са безполезни и вредни? Регламентирането на задължителни светлини у нас (изм. доп. ДВ бр. 61/2006 г.) съдържа следните законодателни недомислици: Никъде не се посочва какво са и какво не са дневни светлини, а само за какво служат. Оставено е изцяло на субективния произвол на контролното лице да прецени дали водачът подлежи на санкция, понеже е включил светлини, които не са къси. Няма регламент за минимални, нито максимални нива на интензитет на светене. Следователно, всеки водач, който не ползва пълната мощност на късите светлини, подлежи на санкция, а всички, които заслепяват – не. Законодателното кредо в случая е „достатъчно ярко за да се вижда, но не по-слабо от къси светлини“ и „колкото по-дразнещо, толкова по-безопасно“. Не са предвидени санкции за неправилно регулирани фарове. Излиза, че по закон участниците с неизправни светлини са длъжни да причиняват дискомфорт на другите през определена част на годината и е препоръчително да го правят през останалата. Така формулирана санкцията за неизправни светлини представлява наказателен данък. Санкционират се водачи, чиито крушки са изгорели в движение, дори това да е станало току що. През деня водачите нямат начин да констатират в движение неизправност на светлините, поради заобикалящата ги естествената светлина. Освен тунелите, не се посочва нито едно място или пътна отсечка, която да предполага движение с включени светлини. След като целта на законодателят е била да улесни водачите при „разпознаване предната част на превозното средство“ от по-голямо разстояние и при висока скорост, остава загадка защо са задължителни в градовете, където движението е интензивно, скоростите са пределно ниски и през по-голямата част от времето участниците престояват на място. Като критерии за необходимост от светлини е използван слепешката календарът. Не се конкретизира какви пътни условия предполагат използване на къси светлини. Логиката е, че ако 1-ви март е ясен слънчев ден, се налага всички да ги включат, но ако на 2-ри вали сняг, не е наложително. Дневните светлини са опасни за Вашия живот и този на околните. Те затрудняват разпознаването на участници в движението без включени светлини и на такива, които нямат – например пешеходци и колоездачи; скриват мотористите, маскирайки техните светлини; затрудняват разпознаването на светлинни сигнали и пътни знаци; могат да предизвикат моментна слепота към едни предмети за сметка на други (избирателна визуална памет, Change blindness). От подобна мярка за безопасност потърпевши се оказват именно най-уязвимите участници в движението. При нормална видимост дневните светлини не те правят по-лесен за забелязване. Вместо това затрудняват другите в преценката за разстояние и влошават ориентацията им в пътната обстановка. Усещането, за сигурност, което дават е фалшиво. Дневните светлини са опасни за здравето. Интензитетът на стандартните 55 ватови крушки е дразнещ за окото. Дори малка промяна в ъгъла на светене с едва 1%, (било то поради лош реглаж на фаровете, движение по неравен терен или различна конструктивна височина на превозните средства), разстройва зрението и затруднява възприятията. Недопустимо е кое да е приспособление или мярка за сигурност, да създава допълнителни рискове и дразнители. Хората, поради естеството на природата си, избягват дразнителите: едни отклоняват поглед от пътя и от останалите участници, други не следят огледалата за задно и странично виждане, в резултат на което, хората стават по-малко наблюдателни, а следователно и по-лоши водачи, с по-голяма склонност към инциденти. Дразнението и разсейването, породени от превозни средства с включени светлини, са съществени, но това никога не е споменавано. Както Osram сами признават, стандартните им крушки с волфрамова нишка имат живот между 300 и 500 часа. Те не са разчетени за постоянна употреба, което налага по-честата им подмяна. Като решение те предлагат да си купите от тях друг комплект – с понижен интензитет и удължен живот. Това което пропускат да кажат е, че този вид крушки са подходящи само за светлата част на денонощието и дават много лоша осветеност през останалата! Това ги прави сериозен източник на заплаха за сигурността, живота и здравето. Когато видимостта падне под някаква граница на помощ идват къси или дълги светлини и фарове за мъгла. Конструктивно те са разчетени да компенсират недостига на естествена светлина, но реализацията им е сериозен компромис със зрението на водачите. Използването им не по предназначение е опасна глупост и едното голо пожелание за безопасност не оправдава използването им с друга цел, нито въвеждането на нов вид светлини. Необходима е сериозна научна аргументация както по отношение на ползите, така и на вредите. Източник: Вечерно...
- Детето не казва мама и татко
  16.09.2020АктуалноДетето не казва мама и татко, а се обръща на малко име към родителите си, има ли за какво да се притесняваме? Ето защо се случва и как родителите да подходят в такава ситуация: Родителската роля, често толкова желана, има особености на психологическо ниво, като разпознаване на себе си чрез специфично поведение, дефинирано с термина родителство като грижа,възпитание, насърчаване на самостоятелност и ставайки свидетел на това как детето расте и се развива ден след ден, благодарение на грижите, които е положил. Образованието и правилата предпазват децата от околната среда, затова ролята на възрастния е много важна. На строго индивидуално ниво признаването на тази роля служи не само като потвърждение на нивото на привързаност и следователно на връзката между дете и родител, но и за идентифициране от субективна, семейна, социална и общностна гледна точка. Фигурата на привързаност Фигурата на привързаност представлява за детето, сигурност, към която да се обърне във всеки момент на трудност. От това следва, че родителят се идентифицира с роля, която никой друг няма. Тази идентификация има уникален характер и остава до края на живота. През първите месеци от живота си бебета бърборят, което благоприятства появата на първите думи като ма-ма, та-ти, които идентифицират своите специфични задачи. Когато детето изрича за първи път изцяло „мама“ или „татко“, това е истински празник за семейството! По този начин то се научава да „разпознава“ фигурите си на привързаност, тъй като родителите веднага реагират на призива му. Обръщане по име С течение на времето е възможно детето да се научи да нарича родители с по име, създавайки, поне първоначално, объркване и дезориентация, при онези, които, може би, възприемат в това погазване на установените роли и правила в семейството. Но обстоятелствата могат да бъдат много, както и свързани с възрастта на вашето дете: по време на детството може да се случи то да имитира някой, който е нарекъл родителите му по име и иска да направи същото без конкретна цел. От друга страна, някои двойки избират да бъдат наричани по име, за да се чувстват по-близо до децата си, особено когато пораснат, и затова са склонни да бъдат повече приятели, отколкото родители, и да се чувстват по-малко притиснати от взискателната роля на „родител“. Следователно тя е много субективна и свързана с различни ситуации. В юношеството, например, особено ако има конфликтна връзка, детето може да използва този начин, за да противодейства на възрастния и неговия авторитет и да принизи ролята му: всичко е ясно свързано с конкретната фаза, през която преминават тинейдъра и родителите. В тази връзка са идентифицирани различните родителски функции, разделени на категории. Те включват: защитна функция, осигуряваща грижи и задоволяване на необходимостта от защита и безопасност. Тоест предлага „безопасна база“, към която детето винаги може да се обърне, за да се научи да изследва света; афективна функция, е тази, която ви позволява да разпознаете споделеното чувство и да го подхранвате от емоционална гледна точка, тъй като детето се чувства приветствано, разбрано и разпознато когато родителят придава значение на неговото чувство. Така то се научава да изразява себе си и да живее в социална среда, без да се срамува; регулаторна функция, определяна от способността за регулиране на собствените емоционални състояния (саморегулация) и взаимодействия с други (интерактивна регулация), които детето притежава от раждането си, но чиято модалност се придобива от родителите въз основа на емоционалния им отговор: в този смисъл ще се научи или не да толерира и да управлява негативните емоции и да развива положителни, като по този начин контролира вътрешните му състояния; нормативна функция, дефинирана чрез правилата, на които родителят учи: чрез мотивирането им позволява да се разберат границите и по-добре да се управлява собственото поведение, като по този начин има точни референтни точки; прогнозна функция – фазата на растеж, през която преминава вашето дете, така че да му осигури подкрепа и да го придружи в този пасаж; значителна функция, се състои в способността на възрастния да разпознава нуждите на детето и да ги осмисля. Така малкият придава значение на поведението си, като го държи на себе си и се научи да го свързва с заобикалящия го свят; представителна и комуникативна функция, която дава на родителя възможност да разпознае индивидуалността на детето си такава, каквато е, а не такава, каквато би искал да бъде. Въображаемото дете може да бъде различно от истинското дете, така че запазването на неговата уникалност означава да му позволите както лична, така и социална самореализация; триадичната функция е свързана главно с двойката и с възможността „третият“ да влезе, без да предизвиква ревност или съперничество. Когато двамата родители посрещат детето, предлагайки си взаимно подкрепа и пространство, като влизат в съпричастност с него, те му припознават на лично ниво идентичността му, както и на семейно ниво – пълноправен член наравно с тях. След като разгледахме фунциите на родителя, може да заключим, че е много относително колко важно е как едно дете нарича родителите си, особено ако гореспоменатите функции се спазват и разпознават от детето като правилни. Източник: Розали...

Свекърът и мама са имали връзка

Свекърът и мама са имали връзка в миналото. Защо трябва децата да плащат греховете на родителите си? Семейните отношения са сложна система от връзки, които лесно могат да се объркат. Обикновено децата разчитат на родителите си да оправят нещата, но нерядко проблемите...

повече информация

Опасните храни за вас

Опасните храни трябва да се избягват, за да не се стигне до фатален изход. Ето кои са опасните храни, които могат да ви убият без дори да подозирате: Гъби Всички знаят, че не можете да ядете всички видове гъби, защото някои от тях са опасно отровни. Но се оказва, че...

повече информация

Линии на китката

Линии на китката разкриват съдбата ви. Всеки от нас би искал да знае бъдещето си. Но как да го направите? Оказва се, че линиите на китката ви могат да разкажат много за бъдещето и да покажат дали сте родени под щастлива звезда. Погледнете китката си и след това...

повече информация

Най-интуитивните зодии

Най-интуитивните зодии могат да разубличат лъжата от 100 километра. Те обичат да се вглиждат в детайлите, да разнищват случая докрай, за да могат да получат вътрешно удовлетворение. За тях добре свършената работа е на първо място. Не обичат да оставят висящи нещата и...

повече информация

15 български думи

15 български думи, които се използват рядко, но ги има. Колко разнообразна е етимологията на българските думи! От праславянски, старобългарски, латински, гръцки, църковнославянски, ирански. А по-късно и турски, руски, френски, немски, английски, арабски и други езици...

повече информация

Избери път и виж съдбата

Избери път и виж съдбата, която те очаква. Животът винаги поднася неочаквани събития и обрати. Всеки иска да знае какво го очаква. Затова този тест е за Вас. Ако сте се спрели на Път номер 1 Вие сте хармоничен човек, който обича и цени красотата. Чувствате се...

повече информация

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.