Номенклатурата лъже за радиацията, но яде месо от Австралия и пие чиста вода. С хеликоптер търсят безопасни места за управниците. Те, разбира се, ще отрекат. Винаги отричат!“, тази реплика произнася точно преди да се самоубие проф. Легасов, главен герой в сериала „Чернобил“, който разтърси и българската публика напоследък. Филмът по блестящ начин разкрива трагедията на хиляди обикновени хора в тогавашния Съветски съюз, но събуди отново страха от смъртоносната радиация и у нас. Оказва се, че много млади хора в България научават истината за ядрената катастрофа за първи път от новия сериал на HBO. Парадоксално, но чак в наши дни една художествена творба ни даде реална представа за мащабите на заплахата не само за България, а и за целия континент от кошмарния инцидент. За българите проблемът е особено чувствителен, тъй като, когато на 26 април 1986 г. четвърти реактор на централата в Чернобил се запалва и експлодира, тогавашната тоталитарна власт скрива този факт от населението и по този начин го излага на фатални рискове, които иначе е могло да избегне.
„Този филм изчегърта душата ми до дъно! – пише учуден сънародник в социалната мрежа фейсбук. – Чувствам се празен като кратуна! Чак след 30 години си давам сметка какъв потоп се е разминал на косъм. Досега си мислех, че това, което се случи, е най-лошото възможно! Това усещане ни бе внушено. И ни позволиха дори малко да негодуваме…, но в крайна сметка един вид „който не работи, той не греши“! Никога! Ама никога не е ставал достояние рискът от тоталните поражения след първия “мижав” взрив. Щетите от него са нищожни спрямо по чудо избегнатите следващи опасности.“ Но макар че ефектът от пораженията на аварията в цяла Европа е безспорен факт, и у нас се намериха хора, които побързаха да отрекат очевидни истини. Затова и рефлексът от лъжите на режима е актуален и днес.
На фона на затъмнението около основната част от трагичните събития заради идеологически и пропагандни съображения голяма част от ужасяващите подробности за опитите за справяне с инцидента също остават неизвестни или слабо познати у нас.
Всъщност в пропагандно отношение нашите партийци задминават дори Москва. Така например СССР съобщи за аварията в АЕЦ „Ленин“, макар и с половин уста, 2 дни по-късно, след като шведски станции вече засичат висока радиация.
А в България до третия ден няма никакви официални съобщения. Медиите мълчат и хората спокойно се излагат на вредните ефекти на открито. Когато все пак най-после властта съобщава за аварията, тя е представена като нещо ограничено, не толкова опасно, особено беше наблегнато, че за България няма опасност.
Така на 1 май у нас тече манифестация, на която стотици хиляди българи приветстват първите държавни ръководители и вождове на партията. Още на 2 май от 15 часа при министъра на народното здраве се провежда съвещание с представители на различни ведомства. Въпреки нарастващата заплаха, участниците в него не смятат за нужно да се обяви извънредна ситуация в страната. Същото заключение прави и постоянната правителствена комисия за борба с природните бедствия и крупните производствени аварии, оглавявана от Григор Стоичков. Съвещанието завършва с подписването на уникален документ, където една неизвестна ръка зачертава последното изречение. То гласи: „Оперативката смята за целесъобразно да предложи на правителството да одобри текст за съобщение чрез средствата за масова информация“. Така е зачеркнато най-ефикасното средство срещу радиацията – пълна гласност и незабавни хигиенно-защитни мерки за населението.
Тогава по абсолютно престъпен начин от цяла България е скрито, че радиокативността на атмосферните отлагания за периода 30 април – 2 май е нараснала около 10 000 пъти. Абсолютният пик е измерен на 3 май на връх Ботев с отлагания от близо 50 000 пъти над нормата! В различни проби у нас специалистите откриват около 15 нуклида – барий, ниобий, цирконий, церий, йод 131, стронций 90, цезий 134 и 137. Въздействието им уврежда целия човешки организъм. Особено чувствителни са кръвотворните органи, далакът, лимфните възли, костният мозък, лигавицата на стомашно-чревния тракт, паренхимните органи – бял и черен дроб, бъбреците, съединителната тъкан – кости, стави, мускули. Облъчването на кръвните клетки води до злокачествени изменения (левкози), силно уязвими са и наследствените структури в организма.
Информацията обаче е укрита от редовите граждани. Вместо това на 7 май 1986 г. тогавашният зам.-министър на здравеопазването Любомир Шиндаров от екрана на телевизията успокоява нацията, че нямало опасна радиационна обстановка. За тази изключително нагла лъжа основна заслуга има и тогавашният зам.-председател на МС и шеф на комисията за борба с бедствията и авариите Григор Стоичков. Не е могло и да бъде другояче, тъй като те изпълняват инструкция от най-високо място.
Самият Тодор Живков в типичен стил е забранил „да се шуми“ по темата. В свое интервю във вестник „Стандарт“ през 2005 г. ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров твърди, че „на 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: „Ще си мълчим.“
Най-скандалното е, че докато в казионните медии върви дезинформацията, в същото време за висшата номенклатура са доставяни чисти храни и вода.
В началото на май 1986 г. продължават да текат успокоителни съобщения как всичко е под контрол и наличието на радиация в храните е „под допустимите норми“, но в правителствения хотел „Рила“ вече е минал специален екип от експерти, които взeмат проби от водата от чешмите и от храните в хладилника и склада. Хотел „Рила“ по онова време е базата, която изхранва висшата номенклатура в държавата, а подробности за специалните мерки, които се вземат там, след години са разказвали бивши служители.
По време на аварията в Чернобил готвят за вкъщи на 50-60 души членове на Политбюро и на ЦК на БКП. В стол-ресторанта на хотела пък имат право да се хранят по списък общо към 250 души. На другия ден след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята на хотел „Рила“ и забраняват да се ползва вода от чешмата. „Не става дори за миене, не за пиене и готвене“, казва лекар от екипа. Във вътрешния двор на хотела са докарани две военни водоноски – цилиндрични цистерни на две колела, които се влачат от камион за походна кухня в армията. На готвачите е наредено да ползват вода само от водоноските и с нея да мият дори чиниите. Прибрани са всички зеленчуци и меса. На тяхно място е доставено агнешко от Австралия и Нова Зеландия.
При това тези действия за опазването на комунистическите управници и техните семейства не са превантивни, а се вземат на базата на реални резултати от изследванията на радиоактивното замърсяване в страната.
Тайно от населението и в присъствие на офицери от УБО, в секретната лаборатория на Института по радиобиология и нуклеарна медицина (НИИР) в София се изследват почва, вода, храни от всякакъв вид и произход. А пък в лабораторията по радиационна защита при Селскостопанската академия в столицата под кодовото название „Делта“ се проверяват млека (сутрешно и вечерно доене), боза, питейна вода и всякакви кулинарии от правителствения хотел „Рила“.
Хората от висшия ешелон и техните семейства консумират само проверени храни и не само пият, а дори се къпят с „дълбоко сондирана вода“. За специалните мерки, взети за висшите кръгове в БКП, свидетелстват и документи от епохата. Така например в секретно разпореждане № 2078 от 4 май 1986 г., подписано от шефа на УБО ген. Кашев, е записано:
„Във връзка с повишаване бдителността за контрол на радиационната обстановка в страната и недопускане употреба на хранителни продукти и вода от обслужваните в обектите на УБО, заповядвам:
– Снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази и резервирани запаси след дозиметричен контрол.
– За всички продукти преди обработка и консумация да бъде извършен анализ от съответните специализирани звена и се разрешава тяхното използване от началника на ХБЛ – Христо Борисов.
– Да се осигури в достатъчни количества натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода.
– Да се извършва контрол на заразяването в поделение 44270 на всеки 6 часа и при промяна да се докладва незабавно в поделение 72500.
– Да се подсигури снабдяването на животновъдните ферми в стопанство „Врана“ с дълбоко сондирана вода. За изхранване на животните да се използва сух груб фураж и фуражни смески след дозиметричен контрол и забрани използването на зелена маса под всякакъв предлог до второ нареждане.
– Снабдяването с безалкохолни напитки да се извършва след контрол на производството им с натурална минерална вода.“
Но истинските данни за замърсяването са толкова тревожни, че даже и тези мерки се оказват недостатъчни да опазят „скъпите другари“.
В интервю за „24 часа“ от 2001 г. Христо Борисов, който е бил шеф на Химико-бактериологичната лаборатория на УБО през 1986 г., разказва за „кошмара“ си да намери чисти продукти. Оказва се, че стопанство „Врана“ е замърсено, дори яйцата са радиоактивни. Затова известно време хората от Политбюро ядат предимно консерви и сухо мляко.
Незабавни мерки се вземат, но за укриване на истината. В същото време тайните сведения стават все по-тревожни. Сводка № 68 от 3 май: „Високи стойности на фоновата радиация се запазват в София, в Търговищки, Пазарджишки, Кърджалийски и Силистренски окръг“. Сводка № 72 от 6 май: “Към 6 часа фонът в 19 окръга е между 3 и 10 пъти над нормалното.” Пак там: „В 13 окръга е заразено кравето мляко, в 13 – овчето, в 16 – фуражите. В Централната лаборатория по радиационна защита и токсикология при ССА записват в протоколите: „Сумарната активност на количествено доказаните радионуклиди в овчето мляко на 5 май е „79 пъти над пределно допустимата концентрация“.
Нещо повече – в началото на май, докато българите ядат своите радиоактивни салати, а децата тичат в прахта, из страната лети специален правителствен хеликоптер със свръхсекретна мисия. Той е снабден със специална апаратура и разузнава къде има по-чисти райони, за да може там на безопасно място да се разположат ръководните кадри на БКП.
Между 15 и 18 май 1986 г. се извършва друго тежко престъпление. В масовите кросове „Бягайте за здраве“ участва голяма част от българската младеж. С негласното одобрение на просветния министър Илчо Димитров, който е запознат с истинската опасност от катастрофата, само в маратоните на 18 май в София се облъчват 41 000 деца и възрастни.
В същото време хората у нас продължават да живеят в заблуда.
Дори на 23 май БТА тържествено „информира“, че „всички ограничения се отменят“. Това обаче е абсолютно необосновано и прибързано…
Български учени са принудени да подпишат декларации пред ДС да не разгласяват данните, които получават. Единственото разгласяване е било чрез близки, по телефона. След катастрофата единствено тогавашният министър на отбраната ген. Добри Джуров издава заповед, с която забранява да се използват пресни храни – но само за армията.
След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книга „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г. у нас, е по-висока от стойностите през чист период, както следва – 90 до 1400 пъти в Северна България, 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони.
Източник: Виж ти
