Новата ми шефка се държеше лошо с мен
Новата ми шефка спря да се държи добре с мен. Ето и историята ми.
С Моника се познавахме много преди да ми стане шеф, тъй като навремето бяхме колежки. Не сме имали близки контакти, срещнахме се по коридорите на фирмата, кимахме си с глава и отминавахме. Няколко години по-късно кандидатствах за работа и се изненадах, когато видях Моника в стаята за интервюта. Тя ме поздрави приятелски, усмихна се и каза, че лично е избрала името ми от купчината автобиографии. Знаела, че съм трудолюбива и ще бъда идеален служител. Това ме изненада, но ще призная, че останах поласкана от думите й. След като официално стана мой шеф, бившата ми колежка спря да се отнася толкова дружелюбно към мен. За нея всичко беше работа, работа и работа. Не го приемах лично, мислейки, че иска да имаме само професионални отношения.
Така или иначе не бяхме близки, затова не очаквах да станем приятелки – в крайна сметка тя ми беше шеф. За съжаление скоро осъзнах, че неприятностите тепърва предстоят, защото Моника се превърна в чудовище. Докато ми определяше задачите и конкретните инструкции, в гласа й се усещаше злоба и неприязън, сякаш не бях достойна дори да дишам един въздух с нея, камо ли да работим в една и съща фирма. Първоначално си помислих, че минава през лош житейски период, затова не й обърнах особено внимание. Но след месец крясъци и обиди, започнах да се чувствам огорчена и унизена. Много често шефката ми ме ругаеше пред останалите колеги, обсъждаше грозно теглото ми и начина ми на обличане. Реших да обърна внимание дали се отнася така и с други, и с болка установих, че към останалите има по-добро отношение.
Обичах работата си, а и заплащането ми харесваше, затова стисках зъби и търпях безобразното й поведение. С времето обаче всекидневните нападки се отразиха на психическото ми състояние. Трудно заспивах нощем, тъй като постоянно мислех за Моника. Мисълта, че трябва да се изправя срещу нея на другата сутрин, беше достатъчна, за да ме накара да се чувствам мрачна през цялата нощ.
Но най-лоши се оказаха кошмарите, в които шефката ми неизменно присъстваше. В сънищата ми тя ми крещеше и обиждаше. Събуждах се обляна в пот, без да мога да заспя отново. В крайна сметка отивах в офиса уморена, трудно се концентрирах върху работата – което, разбира се, даде още повече поводи на Моника да ме ругае. Не знаех към кого да се обърна, нямах близки сред колегите, с които да обсъдя ситуацията. Веднъж една приятелка ме попита защо изглеждам толкова тъжна.
Не издържах, разплаках се и й разказах всичко. След като ме изслуша, тя ме посъветва веднага да напусна работа. Самата аз осъзнавах, че това е единственият вариант. Въпреки че не исках да призная “поражението”, нямах друг избор, освен да се отдръпна. Кошмарите продължиха няколко седмици след като напуснах. Част от подсъзнанието ми все още мислеше за жената, която публично ме смачка. Днес имам нова работа и въпреки че заплатата ми е малка, съм много доволна, защото никой повече не ми крещи и унижава.
Източник: Лична драма
