Някой ден ще разбера, че вече нямам нищо
Дата на публикуване: 24.10.2019
някой ден

Някой ден ще разбера, че вече нямам нищо

Някой ден ще стана от сън и ще осъзная, че животът ми е провален. Животът обича да си прави шеги, понякога болезнени и съдбоносни. Срещата ми с Александър приличаше на хлътване в лабиринт – влязох веднъж и после години търсих правилния път, по който да изляза от там. И досега, вече 6 години, няма измъкване. А тази история започна наистина драматично и дори без намек за любов.
Беше топла септемврийска вечер, която можеше да е чудесна, ако изведнъж не открих, че съм си загубила портмонето. В него освен малко пари бяха кредитната карта, личната карта и пропускът за работа. Вкъщи обърнах наопаки чантата и джобовете си – напразно, от портфейла ми нямаше и следа. Хванах се за главата – как ще изкарам до заплата, плюс цялото тичане за нови документи.

Накрая се разплаках от безсилие. Бях страшно ядосана на целия свят и когато се звънна на вратата, не се помръднах да отворя. Но звъненето продължи настойчиво. Скочих, без дори да помисля как изглеждам с размазан грим и разрошена коса. Дори не ми хрумна, че може някой да е намерил портфейла ми.
На вратата стоеше прилично облечен мъж на около 40 и нещо. Изглеждаше толкова сух и безличен, че понечих директно да хлопна вратата под носа му. В последната минута обаче осъзнах, че този човек ми подаде портмонето. Не вярвах на очите си. Бързо го отворих и като видях, че всичко си е на мястото, поканих на кафе добрия човек. Засипах го с благодарности, а той, като се усмихна широко, ми заприлича на момчето, в което бях влюбена в 9-и клас. Ето така съдбата свърза живота ми с Александър.
Седмица по-късно отново се срещнахме, този път по негова покана. Скоро след това станах негова любовница. Без да го питам, призна, че има съпруга и две дъщери.

В онзи момент открих, че дори фактът, че е женен, не може да ме откаже от този мъж. Александър не изрече нито една лъжа – че не обича жена си, че спят отделно, че мисли за развод, че ме обича и нашата любов ще го кара да вземе крайното решение… Нищо такова не каза и може би точно затова все повече се влюбвах в него. Не задавах въпроси, не плачех, не демонстрирах колко страдам, не го притисках с молби, не поставях условия. Просто го обичах.

До онази вечер, когато реши да направи купон за своя 50-и рожден ден. Настояваше да отида и аз, без мен щял да се чувства отвратително. Колкото и да повтарях, че за мен ще е кошмар да седя на една маса със семейството му, не можах да го убедя. Искал да ме вижда между приятелите си, част от които наистина познавах. Нямало да е престъпление да ме покани на танц и така да ме усети в ръцете си. Кой би заподозрял какво се крие точно в нашата наздравица… Накрая се предадох. Изобщо не подозирах колко ще ми е трудно да стоя далече от него, да крия чувствата си, да му честитя официално, да гледам как стои до жена си и как на техните ръце проблясват брачните халки. Едва дочаках да си тръгнат гостите, които познавах, за да ги последвам. Прибрах се у дома сама и за първи път се замислих как ще продължи тази наша любов и какво ще ни донесе оттук нататък.

Признанието на Александър, че е разказал за мен на съпругата си Силвия, тотално ме обърка. Кой мъж признава, че изневерява? Обясни ми, че жена му имала силна интуиция и вероятно затова единствено за мен от гостите попитала коя съм. И той й казал, че е влюбен в мен и връзката ни е от две години. Тук дойде следващият шок – Силвия не се разкрещяла, не се заканила да ни разкаже играта, не го молила, не го заплашвала с децата. Проявила учудващо разбиране към чувствата му. Дори не възразила да продължи връзката ни. Поставила само едно условие – да не се развеждат. Макар да не вярвах, че има и такива съпруги, си отдъхнах. Поне няма да се стига до скандали и панаири.

По-късно се запитах дали това не е нейната стратегия да ни раздели. Забраненият плод е най-сладък, а аз вече бях „легална“, нека сме заедно, така по-бързо ще си омръзнем. Едва ли е предполагала, че Александър ще живее и с двете ни повече от три години. Отсъствията му от вкъщи обяснява пред дъщерите им с прекалена служебна заетост. Понася да го делим за уикендите и празниците. По никакъв начин не ме тормози, а по всичко личи, че и на него е дала обещаното спокойствие.

Мен обаче ме обзема все по-голяма тревога. Александър скоро направи 53, а аз съм на 33. Колкото обвързана, толкова и свободна. От идеята за нормално семейство се отказах, но от дете – не. Само че пред него не смея дори да спомена, че искам да имаме бебе – и защото го обичам, и защото съм нормална жена, и защото идва време за последния влак… Знам, че този мъж долавя всяка моя мисъл и чувство. Но се прави, че не забелязва бурята, която бушува в мен. И това прави договорката с жена му още по-съмнителна. Оставила го е да се напалува, но дискретно. Само най-близките му приятели знаят тази история. Пред другите той е съвършеният съпруг и баща. Напоследък няколко пъти му казвам, че връзката ни осакатява живота и на тримата. Все питам на кого е нужен този театър.

Преди няколко дни най-сетне получих отговор от Александър: “Разбираш ли, Мила, разводът ми би опорочил всичко. Със Силвия ще се превърнем във врагове, докато делим имотите, парите и децата си. Ще се намразим, ще воюваме, сякаш никога не сме се обичали. Не искам дъщерите ми да стават свидетели на това. Същото цели и жена ми, затова приех условието й. Освен това тя не иска да я съжаляват, че е изоставена. Няма да понесе да шушукат зад гърба й, че имам красива млада любовница. Дължа й поне това – да запазя името и достойнството й…“ Сякаш аз нямам име и достойнство?

Все по-често се питам какво ще се случи с нас в бъдеще. Дори да не си омръзнем, дори Силвия да не ни пречи по никакъв начин, животът ще ни раздели. В неговото семейство ще се случват много събития, които ще го връщат при жена му и децата му. Ще намира време и за мен… но все по-малко. Моите дни и нощи ще стават все по-празни, защото все по-малко неща ще ни свързват. Чувствата ще избледнеят, сексът ще става все по-малко страстен и ще го правим все по-рядко – просто природни закони. Няма да имаме дете, което да ни държи един за друг.

И в един хубав ден ще се събудя, ще се огледам и ще изкрещя с ужас, че нямам нищо! Нищичко! За разлика от Силвия. Просто всичко е на нейна страна. И тя е достатъчно умна, за да го осъзнае навреме. А аз едва сега разбрах, че чрез мен върза съпруга си още по-здраво за себе си. Както и да го гледам и умувам, в цялата тази история има само един прецакан и това съм аз. Ясно е като бял ден – жена му спечели играта, любовницата загуби. Всичко.

Мила

Източник: Лична драма

Още новини
Металокерамика срещу цирконий

Металокерамика срещу цирконий

За да може да направим избор трябва да се запознаем с малко повече информация. Какво е металокерамиката ? Това е метална конструкция, в повечето случаи съдържа никел, който е силен алерген. Той в повечето случай води до възпаление на венеца и лош дъх. Върху металната...

повече информация
Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021 ви вещае приятна седмица, в която не трябва да действате прибързано. Не е лошо да обръщате повече внимание на семейството и хората, на които държите. В дома Ви ескалира необходимост от някой промени, в оптимален случай- това са...

повече информация
Връзка от разстояние

Връзка от разстояние

Връзка от разстояние е трудна за поддържане. Много хора са на мнение, че връзките от разстояние никога не се получават, защото накрая всичко става твърде сложно. Да, връзките от разстояние могат да бъдат сложни, но ако решите да вложите повече усилия, ще видите, че си...

повече информация
Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии с 4 според астролозите. С*ксът и любовта вървят ръка за ръка. Е, не във всеки случай, но е по-добре когато това е така. Но замисляли ли сте се защо някои хора са верни на половинките си до гроб, а други кръшкат при първа възможност? Е, според...

повече информация
Advertisements
Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си. Чуя ли някой да казва, че животът е само един и има право да си го живее, както си иска, ми прилошава. Защото имам дъщеря, която е същата стока. Не е моя родна, но съм я отгледала и затова ме е срам, че съм принудена да прикривам мръсотиите й....

повече информация
Плесента и мухълът

Плесента и мухълът

Плесента и мухълът са неразделна част от природната среда. На открито, плесените и мухълът играят много важна роля в природата, за да разграждат органичната материя, като падналите листа и мъртвите дървета, но на закрито, мухълът трябва да се избягва. Той се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.