Обичах чуждото дете като свое
Дата на публикуване: 14.09.2020
обичах чуждото

Обичах чуждото дете като свое. Вярвам, че една споделена болка облекчава, но мисля, че и споделеното чуждо щастие би могло да разведри и зарадва някого. Особено когато човекът е минал през какви ли не премеждия и разочарования, какъвто е моят случай. Разведох се на 32 години. След безкрайни опити и мъчителни процедури лекарите вдигнаха ръце и заявиха, че не мога да имам дете. Плачех и се молех на съпруга си да си осиновим момиченце. Нали всички казват, че е по-важно кой го е отгледал, а не кой го е родил. Пък и на стари години да сме спокойни, че ще ни гледа. Той обаче беше категоричен: не се знаело на какво ще попаднем, все едно да стъпим на гнила дъска. Порядъчните жени не си оставяли децата в домове, а и бащите обикновено били престъпници, пияници или най-малкото развратници. „Ще я гледаш с любов, ще бдиш над нея денонощно, а като порасне, ще хукне да търси майка си, която може и проститутка да се окаже и да я вкара в занаята!“ – повтаряше ми непрекъснато, а думите му се забиваха в сърцето ми като нож. Аз не отстъпвах и накрая той ме заплаши с развод.

Приех решението му с облекчение, вече не можех да го понасям, но когато се разделихме официално, изпаднах в отчаяние. Не смеех да взема бебе, страхувах се, че сама няма да мога да се справя. Пък и нали щом проговореше, щеше да ме попита за баща си. Преживях ужасни две години. Затворих се в себе си – от работа вкъщи и обратно, колежките и приятелките ми започнаха да се тревожат за здравето и психиката ми. И тогава – въпреки заричането ми, че повече няма да погледна мъж – Игнат нахлу в живота ми почти на шега. Отидох на море, за да избягам от скуката, жегата и съветите на близките. С него и 5-годишната Ивона се запознах на плажа – шезлонгите ни се оказаха един до друг, а след първите приказки се разбра, че сме отседнали в един и същ хотел, в съседни стаи. Чиста случайност или намеса на съдбата, никога няма да разбера! От пръв поглед се влюбих в малката, която беше същински ангел – с руси къдрави коси и сини като небето очи. Усетила, че е приковала вниманието ми, бързо създаде контакт и до вечерта не се отдели от мен.

Двете правихме пясъчни фигури, къпахме се под зоркия поглед на баща й, вечеряхме заедно, после се разходихме и се разделихме с плач, защото Ивона искаше да спи при мен. На втория ден Игнат се отпусна, вече не ме изучаваше с подозрение, а от разговорите усетих, че не само е приел присъствието ми до тях, но и му е приятно да общуваме.

Нямам обяснение кога и как се появиха чувствата между нас. В момент на откровение му разказах живота си и му признах, че Ивона е развила майчинското чувство у мен и отсега се страхувам как след броени дни ще трябва да се разделим завинаги. Може би добих кураж, защото дотогава не бях чула думата „мама“ нито в устата на детето, нито в неговата. Тогава научих, че съпругата му е отишла преди 3 години на дизайнерски курс в Милано, влюбила се в някакъв моден гуру и отказала да се върне. Развели се с адвокати от разстояние и тя предоставила на него родителските права.

Изразих гласно възмущението си, че е зарязала рожбата си, без да й мигне окото, но Игнат ме прекъсна. Не й се сърдел, тя не искала да ражда, мечтаела за кариера, но той й забранил и попречил да направи аборт. Затова му казала по телефона: „Ти искаше дете, сега си го гледай!“. Когато млъкна, настъпи дълга пауза, но продължихме да се изпиваме с очи и вече знаех, че желанието напира неудържимо и у двамата.

Късно вечерта, след като приспа Ивона, почука на вратата и ме покани в тяхната стая, не смеел да остави малката сама. Любихме се бавно и продължително на дивана, чувайки равномерното дишане на детето. Беше вълшебно, но не хранех надежди. Приех връзката ни за краткотраен флирт, за морска авантюра, и без това отдавна не бях правила с*кс. И през ум не ми минаваше, че ще продължи, че всъщност с Игнат и Ивона поставяме началото на нов живот. Не че не го исках, но се страхувах, че мечтая за невъзможното. Дори след като се оженихме, трябваше да минат няколко години, за да повярвам, че не сънувам. Плашех се, че е с 4 г. по-млад от мен, красив, интелигентен, и че моите козове са най-вече обичта и привързаността на детето, което обожавам. За нея си останах „леля Нора“, но се обръща към мен с толкова нежност, сякаш произнася заветната думичка „мамо“!

А когато нощем, преди да заспим, Игнат ме притисне в обятията си, целуне ме страстно и ми прошепне: „Мечтая само да сме здрави, да отгледаме Ивона и да остареем заедно!“, благодаря на съдбата за щедростта й към мен.

Елеонора

Източник: С кафето

Още новини
Българската цивилизация

Българската цивилизация

Българската цивилизация е по-древна от египетската. Учени се обединяват около тезата, че има много признаци, че по българските земи е съществувала цивилизация, която е била в пълен разцвет още преди времето на Древен Египет. В галерия Credo Bonum беше представен...

повече информация
Германия спира АстраЗенека

Германия спира АстраЗенека

Германия спира ваксината АстраЗенека. При хората на възраст под 60 години, на които е дадена първа доза ваксина срещу коронавирус на АстраЗенека в Германия, ще получат различна ваксина като втора доза, решиха федералният и регионалните здравни министри, цитирани от...

повече информация
Жан Виденов изчезна

Жан Виденов изчезна

Жан Виденов изчезна! Вдън земя е потънал бившият премиер Жан Виденов, споделят негови приятели. Безработният политик не благоволил да си вдигне телефона дори на рождения си ден през миналата седмица, когато навърши 62 години. „От месеци насам е изключен или дава...

повече информация
Най-ревливите зодии

Най-ревливите зодии

Най-ревливите зодии са точно 4 на брой. Според астрологията има четири зодии, които са силно чувствителни и докачливи. Те лесно се нараняват от другите и сълзите бързо потичат от очите им. Но тези зодиакални знаци не позволяват на другите да знаят за техните чувства,...

повече информация
Advertisements
Страх ме е от брака

Страх ме е от брака

Страх ме е от брака и това е моят голям проблем. Така започва моята история. От 3 години имам чудесна връзка с едно момче, което е с 12 години по-възрастно от мен. Аз съм студентка тук. Той, обаче, преди 7 месеца реши, че няма работа за него в България и замина да си...

повече информация
3 години се развеждах

3 години се развеждах

3 години продължи моята мъка. Пиша на всики вас с огромна болка в душата, надявайки се ми олекне и да събера малко себе си. Накратко: на 34 години съм, разведена, с дете на 11 години. Разведена съм официално от 4 години, но повече от 3 години се развеждах: бившият не...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.