Омъжих се, но на родителите ми това не се хареса. От пет години родителите ми не искат да общуват с мен, защото се омъжих против волята им. Когато започнах да се срещам с Калин, скрих това от родителите си, защото знаех, че няма да одобрят връзката ни. Аз произхождам от много консервативно семейство и с Калин често имаме различни гледни точки по социалните теми, но въпреки това се обичаме. Не така обаче стоеше въпросът с родителите ми. Бях сигурна, че любовта ми ще бъде проблем за тях. След две години тайни срещи, осъзнах, че рано или късно трябва да запозная любимия със семейството ми. И двамата усещахме, че всеки от нас е открил своята сродна душа, с която иска да прекара живота си, така че нямаше нужда да чакаме повече.
Реших, че е време да разкажа на родителите си за Калин. Разбира се, не им разкрих плановете ни да се оженим, защото не исках изведнъж да ги отрупвам с толкова шокиращи новини.
Срещата мина както очаквах. Мама и татко се бяха постарали да приготвят отлична вечеря, но не бяха приятелски настроени и не положиха никакви усилия да се опознаят. Сякаш бях завела колега, а не гаджето си у дома. Шест месеца по-късно решихме да се оженим. Не поканих Калин да съобщим заедно новината на родителите ми, защото не исках да става свидетел на гневните им реакции. Съвсем предвидено, те не останаха доволни и започнаха да ме умоляват да се разделя с него. Нямаше как да направя това, разбира се.
Уверявах мама и татко, че заради съпруга си няма да променя принципите си, но тогава баща ми се развика, че съм избрала за мъж човек, който не е толкова образован като мен: аз имам университетска степен и работя във финансовия сектор, докато Калин е завършил местната гимназия и работи в магазина на родителите си.
Наистина не беше милионер, но бзинесът на баща му вървеше добре и всеки месец получаваше прилична заплата. Разбира се, това не беше достатъчно за моите родители и те отказаха да го приемат за зет. След като спорехме цял час, накрая се уморих и им казах, че ще си помисля. През следващите два месеца не заговорих повече за Калин и те предположиха, че сме се разделили. Никога не ме питаха за него и аз не им казах нищо. През този период се сближих с майката на гаджето си. Калин е единствено дете, а г-жа Петрова винаги е искала да има дъщеря, така че двете с нея се разбирахме още от самото начало. Щом чу, че имам проблеми с родителите си, тя ми предложи рамото си да поплача.
Най-накрая ми стана ясно, че мама и татко няма да променят мнението си за Калин, затова реших смело да се изправя срещу тях. Казах им, че независимо какво искат те, аз ще стана негова съпруга и въпреки че няма да ме благословят, сватба ще има. С годеника ми определихме дата за церемонията. До сватбата продължих да живея с родителите си, макар че никой от тях не ми говореше. Сестра ми се опита да ни сдобри, но те отказаха да ми подадат ръка. Две седмици преди тържеството окончателно се скарах с тях. В разгара на спора мама и татко ми заявиха, че ако се омъжа за Калин, вече не съм добре дошла в дома им. Изненадах се от ултиматума им, но знаех, че няма как да променя мнението им. Същата вечер опаковах багажа си и си тръгнах завинаги.
Сватбата ни беше красива, но осеяна с тъга, защото родителите ми не бяха там. Това се случи преди пет години. Въпреки всичко със съпруга ми сме много щастливи, а и имам безрезервната подкрепа на свекърите си. Няколко пъти се опитах да се свържа с мама и татко, но те не отговарят на обажданията ми. Веднъж звъннах на майка ми от непознат номер и тя отговори, но когато чу гласа ми, веднага затвори. Преди осем месеца родих сина си Станимир и тайно се надявам, че той ще ми върне обратно родителите. Слава Богу със сестра ми сме в добри отношения и на нея много й харесва да бъде леля. Знам, че е разказвала на мама и татко за сина ми и и всичките му важни събития досега, но те само кимали с глава и се усмихвали. Да, не е точно реакцията, която може да се очаква към първото им внуче.
Мама и татко много ми липсват и непрекъснато мисля за тях. Въпреки болката ми не съжалявам, че се омъжих за Калин. Той е прекрасен съпруг, а семейството му ме посреща с отворени обятия. Надявам се един ден да имам смелостта да почукам на вратата на моите родители и да се изправя срещу тях лице в лице. Често си мечтая за деня, в който ще се прегърнем и ще се разплачем така, както го правят по филмите. И ми се иска, когато лично видят великолепната усмивка на моя малък син, да отворят сърцето си за него.
Източник: Лична драма
