Омъжих се за глезен мъж, който беше свикнал всичко да му идва наготово. Ако знаех в началото, че той е такъв, никога нямаше да предприема такава стъпка. Бях свикнала да правя всичко сама още от малка – моето семейство така ме беше възпитало. Фактът, че бяхме 3 сестри още повече даваше основание да си върша работата напълно самостоятелно, точно както и другите ми сестри. Радвам се, че съм възпитана така и че мога да се оправям, но не предполагах, че освен за себе си, ще се наложи да се грижа за мъжа до мен и настроенията на майка му. Запознахме се на морето – нашата любов беше бурна и страстна. Харесах го от пръв поглед, той също се влюби до полуда в мен. За съжаление проблемите ни започнаха малко след като ми предложи брак. Тогава слушах сърцето си и след 5-месечна връзка приех. Бях щастлива! Но за съжаление щастието ми беше помрачено от друга жена – майка му. Тя постоянно го контролираше и го съветваше във всичко.
Без да искам дочух, че дори тя му е казала да ми предложи брак – бил вече на години и сега бил моментът. Страшно се издразних, когато научих това. Той дори не отрече, а с гордост казваше колко е била права. Другото, което не можах да изтърпя беше, че той настоя да живеем в жилището с майка си за начало. Това се оказа огромна грешка и пречупи окончателно любовта ни. Започнаха се постоянни кавги и противоречия, като съпругът ми се вслушваше предимно в майка си. Тя беше разведена и синът й беше единствен, но не можеше да се меси във всичко. Накрая не издържах и му казах, че ако така продължава, ще го напусна. След месеци колебания, най-сетне склони да излезем на квартира. Майка му, разбира се, не беше съгласна и всичко стана със скандали и заплахи.
Заживяхме сами и в началото нещата се оправиха. Но тогава отново се намеси майка му, която реши, че синът й постоянно е гладен, няма кой да му готви и че яденето не е вкусно. Тя му носеше нейните манджи, за да си похапва. Освен това постоянно му казваше по телефона какво и как да прави. Вече не се издържаше всичко това и аз го попитах как смята да живеем така, когато си имаме дете.
Той се скара с мен и ми каза, че мисля само за себе си. Продължаваше да подкрепя съветите на мама, а на моите им се присмиваше. Търпях всичко това, защото все още го обичах. До един момент – когато разбрах, че той си има…любовница. Направо не можех да повярвам! Беше негова колежка от работата.
Разбрах го съвсем случайно – чрез една моя приятелка, която ги видяла да се натискат на една пейка зад работата му. Без много да му мисля си събрах нещата и го напуснах още същия ден. Спрях да вдигам телефона и подадох молба за развод. Няма да ви казвам каква драма сътвори той и майка му. С много мъки и заплахи успях да се разведа успешно.
Сега си имам друг приятел, който знае какво иска от живота. Той ми помага за всичко и не слуша съвети на родители и приятели. Надявам се да бъдем много щастливи.
