Омразата на баща ми беше силна
Омразата на баща ми съсипваше живота ми. Така запова разказа ми. Сестра ми трябваше да бъде в първи клас, а аз в шести, когато майка ми почина от левкемия. От този момент баща ми се промени и стана зъл към мен. Не ми обръщаше внимание, а ако го направеше, беше само за да ме критикува. Година след смъртта на мама, той доведе в дома ни друга жена. Въпреки отношението му към мен, искрено се зарадвах , че ще си има половинка. Един ден се върнаха отнякъде официално облечени и с букет цветя. Казаха, че са се оженили. Стана ми малко криво, че не споделиха с нас. В началото мащехата ми се държеше добре към мен, но скоро униженията започнаха и от двамата. Не ми обръщаха никакво внимание, нямах дрехи, с които да ходя на училище и често гладувах. Понякога баща ми стоеше пред вратата на детската стая за да подслушва, какво си говорим със сестра ми.
Сякаш за да се забавляват, към мен се сипеха жестоки обиди. Наричаха ме егистка, мързелана, безотговорна, а баща ми мрачно прогнозираше, че някой ден сигурно ще стана проститутка. В погледа му се четеше силна омраза. Каквото и да правих, никога не чух една добра дума от него. Започнах да се страхувам от баща си и взех решение да спра да му обръщам внимание. След като завърших осми клас, никой не се поинтересува къде ще продължа да уча. Пълно мълчание, все едно не съществувах за тях. Иначе поводи за кавги винаги се намираха. Ако откажех да се храня- скандал, ако се храня- пак скандал. Сама подадох документите си в кварталната гимназия и ме приеха, макар да бях последна в списъка. Дойде време да ходя на училище, а нямах никаква пола или панталон. Намерих един плат и си уших пола, въпреки че не можех да шия.
Имах някаква бяла прежда и си оплетох един бял пуловер, който с бялата риза, която имах, ми бяха дрехите за цялата учебна година, а и слава Богу, престилките още вървяха, макар че точно тази година ги отмениха и ме беше срам да ходя все още с нея.
Бях последната, която махна престилката в класа. Едва събирах стотинки от подхвърлените ми някакви пари, за да ходя на училище. С много мъка успях да завърша училище. След като се дипломирах, си намерих приятел и с радост го запознах с нашите. Няколко месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Не посмях да кажа на баща си и мащехата , но когато бременността ми напредна, те сами разбраха. Баща ми хвана колан да ме бие и добре, че беше мащехата да го спре. После той реши, че трябва да направя аборт и уреди това да стане при негов познат гинеколог. След преживяната драма се амбицирах да уча и исках да запиша ветеринарна медицина.
Помолих баща си да ми помогне да платя таксата за кандидатстване, но той ми се изсмя и отказа да ми даде пари. По негова вина провалих една от най-важните си мечти. Дойде и денят, в който ме изгониха от домът ми. С долните си клевети мащехата ми успя и това да постигне. Десет дни спях на улицата, докато моя роднина не се смили над мен и ми предложи подслон. Един ден ме извикаха на разпит в полицията. Много се учудих, но отидох да видя защо ме викат. Полицаят, който ме разпитваше, ми отправи обвинения в проституция. Изумих се, никога не съм и помисляла, да проституирам. Почудих се откъде идват тези подозрения, но когато и баща ми ме набеди, че съм крала от парите му, разбрах кой измисля долните клевети- моята мащеха.
За да се измъкна завинаги от тези хора не спирах да търся различни възможности за учене или работа. Веднъж случайно видях обява за нова специалност в един университет в града ни, кандидатстването беше по документи. Хванах се за сламката, подготвих документите и ме приеха по късмет. Когато казах на баща ми, че са ме приели да уча, за първи път той направи нещо като усмивка на задоволство. Мащехата ми се противеше да уча, но той не се отказа да плаща. Разбира се, пак ходех със старите си дрехи и обувки, но вече имах цел. След няколко години жената, която настрои баща ми срещу мен, най-накрая го напусна. Намести се в апартамента, който той купи и обзаведе и подаде молба за развод. В началото на пети курс, един познат ми каза, че има работа в едно магазинче до университета като продавачка и ме препоръча. Така започнах да работя.
Благодарение на работата си, шест месеца по-късно си наех малка стаичка и с помощ от приятел успях да отворя и магазин, който вървеше отлично. За първи път в живота си видях, че слънцето свети и за мен. Никога няма да забравя това усещане. Измина време оттогава, аз с радост и усилия продължих пътят си напред. Направих много житейски грешки, но от тях си взех поука. Само едно никога няма да забравя; ужасното отношение и злоба на баща ми към мен! Не спирам да се питам, защо ме мразеше толкова…
Източник: Лична драма
