Опитах се по всякакъв начин да правя съпруга си щастлив. Но съдбата е непридвидима. Така започва историята ми. Преди шест години се омъжих за голямата си любов. През първите месеци от брака ни съпругът ми Диан ме носеше на ръце и се стараеше всячески да ми угажда. Сутрин ме събуждаше с целувка и закуска в леглото. Аз, от своя страна, също се опитвах да го направя щастлив, така че бракът с мен да му хареса. Диан никога не ме е виждал с маски на лицето, ролки за коса или с омазани от домакинството ръце. След работа го очакваше вкусна вечеря, които мнозина биха нарекли празнична. Жилището ни блестеше от чистота и с усмивка на лице питах любимия как е минал денят му. Тогава вярвах, че със съпруга ми ще бъдем завинаги щастливи.
Единствената ни болка беше, че нямаме деца. За да бъда честна, ще кажа, че всъщност не бързахме с наследниците, вярвайки, че всичко ще се случи тогава, когато трябва. Засега си бяхме достатъчни един на друг. За съжаление родителите на мъжа ми мислеха по различен начин. След една година от нашия семеен живот, те започнаха да настройват Диан срещу мен. Наричаха ме ялова, безполезна и болна жена. Съветваха го да ме зареже, преди да е станало твърде късно. Отначало съпругът ми се шегуваше и със смях ми предаваше думите на родителите си. И двамата бяхме уверени, че нищо не може да унищожи семейството ни. Но както са казали хората: “Капка по капка вир става”. В края на краищата, две години по-късно, свекърите ми успяха и мъжът ми промени отношението си към мен.
С все по-малко хумор ми предаваше родителските наставления, твърдейки, че съм спечелила напълно омразата им. Когато исках мнението му по някой въпрос, той мълчеше и избягваше да ме гледа в очите. Обикновено подобни случаи завършваха с кавги, след което Диан лягаше да спи в друга стая. Нашето семейно щастие се разпадна. С мъжа ми живеехме под робството на родителите му, които настояваха да ги даря с внуци. Само че аз не знаех как да им дам това, което искаха. Благодаря на Бог, че мама и тате бяха до мен и ме подкрепяха във всичко. За разлика от съпруга ми, който открито ме отбягваше, особено в присъствието на близките си. Пред тях той ме наричаше еманципирана жена, която не желае да продължи рода. Поведението му ме обиждаше до сълзи.
Не, не ме болеше физически, но ми беше толкова обидно, че реших да стигна до дъното на нашите проблеми. Една вечер Диан се върна вкъщи пиян. Той се появи зад гърба ми, когато режех салата за вечеря. Внезапно усетих силен удар и жестоките му думи достигнаха до мен: ” Правилно ме съветват нашите: време е да те наритам, безполезно създание.” Този път не успя да изтръгне нито една сълза от очите ми. Знаех много добре какво трябва да направя. Различни емоции бушуваха в душата му – гняв и отчаяна решителност. На следващата сутрин се записах за преглед. Бях готова сама да си тръгне, ако изследванията покажат, че вината е моя. Нямах търпение резултатите да излязат. Осъзнавах, че точно сега съдбата ми се решава. Чаках и в същото време се страхувах от този ден.
Настъпи и часът на истината. С резултатите в ръка победоносно се прибрах у дома. Бях абсолютно здрава! Когато вечерта съпругът ми отново започна да ме нарича ялова и безполезна жена, тикнах под носа му изследванията. Предложих му да си обърне внимание, в противен случай ще родя внуци на родителите му, но от друг мъж. Може би съм прекалила, ала годините натиск преляха чашата на търпението ми. Тогава Диан откачи: събори ме на земята, седна върху мен и започна да ме удря с юмруци в лицето. Крещеше, че познава такива копелета, които са готови да направят фалшиви документи, за да скрият недостатъка си.
Натискаше ме, удряше главата ми в земята толкова силно, че загубих съзнание. Когато дойдох на себе си, той вече не беше у дома. Два дни по-късно разбрах, че има любовница и сега живее с нея. Никога повече не го потърсих. Не искам да виждам този глупак и садист. А можеше всичко да бъде толкова различно. Знам, че има мъже, които успешно са се излекували. Искам да посъветвам всички жени. Не живейте с тирани, не им позволявайте да унищожават живота и самочувствието ви. Това никога не завършва добре.
Източник: Лична драма
