Осиновената ми дъщеря постъпи ужасно с мен. Така започва моят разказ. Имах връзка с мъж, с когото не се разбирахме. Оженихме се, но не бяхме щастливи. Аз не отстъпвах и накрая той ме заплаши с развод. Приех решението му с облекчение. След тези му приказки не можех да го понасям, а и тайно водех преговори с директорката на един от домовете за изоставени деца за 6-годишната Милена, която беше същински ангел.
Не смеех да взема бебе, страхувах се, че сама няма да мога да се справя. След много перипетии и помощ от приятели успях и доведох детето вкъщи. Бях най-щастливата майка на света, а дъщеря ми – най-усмихнатото и задоволено дете. Въпреки заричането ми, че повече няма да погледна мъж, Асен нахлу в живота ми почти на шега две години, след осиновяването на Милена.
С нея почивахме на море, той беше в същия хотел, хранехме се на съседни маси в ресторанта, а на плажа хавлиите ни се озоваха една до друга. Чиста случайност! Харесахме се от пръв поглед, допаднахме си като любовници, приех връзката ни за краткотраен флирт, и без това отдавна не бях правила с*кс. И през ум не ми минаваше, че ще продължи цели 10 години.
Тогава бях на 34, той на 26. Много пъти във времето му казвах да престанем да се виждаме, макар, че го обичах с цялото си сърце. Не само разликата в годините ни беше смущаваща, аз не можех да му родя дете, а той имаше нужда от нормално семейство – от млада жена и пълна къща с малчугани. Той обаче не искаше и да чуе за раздяла. Притискаше ме в обятията си , целуваше ме страстно и шепнеше в ухото: Никой не ми трябва! Искам само теб и мечтая да остареем заедно!“
Миналата година усетих нещо странно в поведението на Милена. По принцип беше затворена, тиха, не много общителна. Нямаше приятелки, не обичаше да ходи по купони и заведения, мечтаеше да учи право в Германия и залягаше на уроците. Изведнъж стана нервна, недоволна за дребни неща.
На моменти ми възразяваше или ме гледаше надменно, сякаш ми се подиграваше, а когато аз се разплаквах, започваше да ме прегръща и целува, казваше, че съм най-добрата майка на света, а тя е гадна неблагодарница.
Вече смятах да я водя на лекар, когато засякох един sms. Милена взимаше душ в банята, аз се готвех да излизам за работа. Не мога да ви цитирам текста, само ще спомена, че беше пълна порнография. Канеше я преди училище да се отбие при него , за да правят пак… Бях на път да полудея, наложих си да дишам и да не вдигам скандал, докато не се убедя лично. Обадих се в службата, че съм болна и се закотвих в градинката пред блока на Асен. Видях Милена да влиза във входа, а аз продължи да стоя на пейката, без да откъсвам поглед от вратата. Не посмях да използвам ключа от жилището му, който от години стоеше в чантата ми. Чаках с надеждата по вида на дъщеря си да разбера, че си въобразявам.
Може да е отишла за съвет или да й услужи с пари, ако не са й достигнали за някаква покупка. Или пък просто се е отбила да пият по кафе… Чувствах, че тайно се надявам Милена да ме излъже, защото нямах сили да понеса истината. Ту се засрамвах, че хвърлям гадни обвинения към любовника и дъщеря си, ту пламвах от гняв и омерзение, припомняйки си гнусния текст на sms-а. В този миг гледката отсреща подреди пъзела на терзанията ми.
От входа излязоха прегърнати Асен и Милена, спряха на площадката и запечатаха чувствата си с продължителна страстна целувка. Не помня как скочих, стигнах за секунди до тях зашлевих първо него. Преди да посегна на към дъщеря си, той хвана ръката ми и я изви, а аз го заплюх в лицето и изкрещях : „Проклети да сте и двамата за всичко, което ми причинихте!“ Обърнах се и обляна в сълзи, вървях напосоки часове наред.
Милена не се прибра нито тази нощ, нито следващите. След седмица Асен ми се обади от непознат номер, иначе нямаше да вдигна. Каза, че двамата се обичали и искали да се оженят… „Не мога да бъда твоя тъща! Вървете по дяволите и двамата!!!“ – креснах аз и прекъснах разговора.
Тъй като едно дело за разсиновяване би било дълго, скъпо и най-вече скандално, прехвърлих чрез продажба всичко, което имах на племенницата ми, а аз оставам ползовател на жилището до края на живота си. Спестяванията прехвърлих на името на сестра ми, на нея вярвам повече, отколкото на себе си.
Преди месец видях случайно Милена и Асен отдалеч. Той буташе бебешката количка, тя го държеше под ръка и се притискаше към рамото му. Не ме заболя, все едно виждах непознати. Толкова грозно и жестоко постъпиха с мен, че обидата явно отстъпи пред накърненото ми достойнство. Обърнах се и тръгнах в другата посока. И без това пътищата ни се бяха разделили завинаги.
Лиляна
Източник: Лична драма