Османският харем носи в себе си много загадки. Винаги има какво да се каже относно харемите на султаните (поради недопускането в тях на външни лица), че и до днес, каквото и да се каже винаги ще остане още нещо за разгадаване. Но когато част от историята се превръща в роман, онова време сякаш оживява пред нас и оставяме неразкритото без повече въпроси, защото разказаното ни дава много повече – за отношенията, за особеностите на онова време и място.
Ето някои любопитни неща за харемите и митовете около тях:
Дом на щастието
Самата дума харем има арабски произход и означава забранено, свещено място. До приемането на исляма турците не познавали многоженството, но през X в. вече приели от арабите тази традиция. По времето на османските султани харемът се наричал дом на щастието.
Мястото
До XVI в. султанският харем се разполагал в стария дворец (на пл. „Баязид”) – Топкапъ бил по-скоро мястото, където се решавали държавните дела. Именно съпругата на Сюлейман Великолепни Роксолана, героинята на книгата „Харем”, е първата, която уговорила султана да й разреши да се пренесе в двореца Топкапъ заедно със своите робини. По-късно, по времето на султаните Селим II и Мурад III, били построени нови помещения и харемът се превърнал в голям комплекс с 400 стаи. За цялото време на съществуване на харемите (до началото на XX в.), през харема в двореца Топкапъ са минали около 400 красавици, родом от различни страни и племена.
Кой ставал част от харема
Отначало това били предимно отвличани красавици или купувани робини, докарвани от различни точки на света. Защо? Ислямът забранява поробване на мюсюлманки, затова в харема влизали представителки на други култури и религии (като после приемали исляма). Но постепенно в харемите започнали да влизат и малки момичета, продавани там от собствените си родители – било дори престижно, защото това осигурявало височайша закрила на момичетата и доживотна издръжка. Там те били обучавани (на танци, музика, етикет, основи на исляма, литература, а и на изкуството да доставят наслада на мъжете) и с времето се превръщали в наложници на султана. Харемът бил ръководен от майката на султана (Валиде Султан), но Великият везир подбирал кои от жените в харема са достойни за владетеля. А ако ги изберял, а после и султанът ги харесал, можели да станат негови съпруги. След смъртта на султана, неговите жени, които имали дъщери, трябвало да се омъжат за високопоставени чиновници или да се преместят заедно с майката на умрелия владетел в стария дворец. А любимите жени на султана, родили мъжки рожби, оставали завинаги в харема.
Освен съпруги, султанът имал и фаворитки в харема – те били равни по ранг на съпругите му. Ако някоя фаворитка забременеела, скоро можела да получи статут на съпруга на султана, но това не било спазвано винаги.
Пазителите
За сигурността и управляването на харема се грижели евнусите, които били лишени от възможност да имат интимни контакти с жените. Главният евнух можел да купува робини за харема, трябвало да следи поведението на жените в него. Именно той давал съвети на султана за наказанията и издигането в харемната йерархия. Валиде Султан и главният евнух имали основна задача: продължаването на рода на султана по мъжка линия. И всичко в харема се въртяло най-вече около това. Поради тази причина в харемите се заформяли невероятни интриги и заговори, в които често били включвани евнусите, везирът, а и външни за харема хора (например военни).
Митовете и истината
• Имало е периоди в историята, кога-то различни посланици, посетили султана, разказвали, че едва ли не той има няколкостотин наложници и спи с всички тях. С времето много неща се изяснили и се оказало, че най-голямото количество жени в харема е имал Сюлейман Великолепни – над 160, като всъщност той живее в моногамен брак с Роксолана (въпреки че всеки султан имал право на 4 официални съпруги). А и по принцип съвсем не всички жени в харема стигали до интимност със султана.
• Представата, че жените в харема по цял ден само са чакали да бъдат повикани в спалнята на султана – не са правели нищо, пък и не са получавали нищо – не е вярна. Истината е, че всички жени от харема са имали някакви задължения в двореца. И им се е плащало доста добре. С разпределянето на заплатите на жените от харема се занимавал главният евнух. Жените в харема не били затворнички – те излизали от двореца не само из града, но и извън него. Например Роксолана е съпровождала султана на лов, почивка, а и посещавала и други места, където били изпратени като султански представители нейните синове.
• На Запад обичали страшните истории за това, как непослушните наложници се зашиват в кожени чували и се хвърлят през прозорците на харема в Босфора. Но дворецът Топкапъ е далеч от водата. А и вече има достатъчно доказателства, че всъщност за прегрешения наложниците били наказвани с доста по-меки наказания – държане в подземие, бой с пръчка по петите, а най-тежкото било изхвърлянето от харема (като обикновено на такива наложници им намирали съпруг).
• Съдбата на султанските наложници, които така и не стигали до султанската спалня, не била тежка – напротив: ако за 9 години престой в харема, жената нямала интимни отношения със султана, я освобождавали. Някои оставали да служат в администрацията, като получавали много добро заплащане и уважение. Но повечето получавали дом, издръжка и високопоставен съпруг. А османските велможи мечтаели за такава съпруга – красива, с прекрасно възпитание. Пък и подобен брак бил висша милост от султана и начало на кариерен ръст в империята.
Османските хареми престават да съществуват като институция в началото на миналия век, когато Османската империя се разпада и Турция се модернизира.
Източник: Розали
