От Сан Диего до Хасково. Anyone here from Haskovo?“ Така започва постът на Златка Павлова в една от фейсбук групите на българите в САЩ, с който тя моли за съдействие да намери роднини на баща си. Тя е на 31 години и живее в Сан Диего. Работи като маркетинг специалист за социалните медии към местна компания. И въпреки че има опит да привлича вниманието с постове в мрежата, въобще не е очаквала, че някой ще й отговори.
Постът на Златка Павлова във фейсбук:
„Баща ми Петър Павлов е от Хасково, майка ми Светлана е от Русия“, разказва Златка. – Родителите ми са се запознали някъде през 1985-1986 г. в България, но после са отишли да живеят в Русия, в град Омск. Аз съм родена през 1988 г. в Русия“, разказва Златка.
Съдбата отвежда нея самата в Щатите през 2008 г. Заминава като студентка на бригада и после се установява в Сан Диего.
Живяла е за кратко и в Чикаго
През 2014-а обаче загубва баща си. „Получи инфаркт“, казва с тъга младата жена. „Той беше много добър човек. Готвеше много добре. Правеше ни мусака или таратор, а също и пържолки. Винаги имахме лютеница. Като бях малка, ни заведе няколко пъти в България, в Хасково, и от там помня някои от неговите роднини. Но с годините загубихме връзка с тях“, продължава тя. От него са й останали стари български детски книжки, блокчета за оцветяване, касети с българска музика. На 27 септември тази година Златка пуска поста си във фейсбук. Групата, която избира, има 17 хил. членове. Пише на английски, като се извинява за това. „Баща ми Петър Петров Павлов е живял в Хасково на ул. „Тутракан” 14 с чичо си Ангел (мисля, че фамилното име е Митев) и неговата леля Нели. Ангел и Нели имаха 2 деца – момчета. Помня, че едно от техните имена беше Коце или Костя. Оженил се за момиче на име Иванка (доколкото си спомням, бях много малка). Баща ми се премества в Русия през 1992-а и посещава Хасково няколко пъти след това. Знам и името на баба ми – Златка Благоева Митева“, пише в поста си Златка и слага стари снимки на баща си. Обяснява решението си да потърси роднините си сега, защото вече се е почувствала готова да направи тази стъпка.
Имала адреса на баща си от негови писма. Казва, че и майка й я е подкрепила да потърси корените си. Двете дори планували да пътуват до България догодина, но Златка решила, че ще е добре да познават някого там предварително.
За много кратко постът на Златка е споделен над 50 пъти и събира повече от 90 коментара. „Не очаквах такава реакция. Много се развълнувах. Всички бяха много мили, при все, че писах на английски. Много хора казаха, че ще питат свои близки дали знаят нещо, или ще пратят някой направо на място да провери дали моите роднини не са на същия адрес“, споделя Златка.
Постът е публикуван в 12 часа на обяд калифорнийско време. До 10 часа вечерта същия ден Златка вече има контакти на братовчеда на баща си, както и на леля си. Тя казва, че е стигнала до тях благодарение на двама мъже и една жена от фейсбук групата на българите. Един от мъжете дори отишъл до къщата на леля й и й изпратил снимка на жената. „Не сме говорили по телефона още, но ще го направим. Писахме си обаче по фейсбук“, разкрива Златка. Тя споделя още, че не се е почувствала странно да си пише с леля си или братовчеда на баща си, защото ги познава от детството си, тъй като е отсядала на гости при тях.
Освен това Златка открива, че има и по-голям брат, за който не е знаела. „Израснах с мисълта, че имам малко семейство, тъй като съм едно дете, но сега се радвам да открия, че имам брат. Името му е Иван. С него успях да се чуя за кратко по телефона“, прибавя развълнувано Златка. Майка й също е осъществила контакт с някои от роднините на починалия си съпруг и е много щастлива от това.
„Моята история доказва, че доброто в хората съществува. Благодаря на всички, които ми писаха и които ми помогнаха. Това, което се случи, е невероятно. Моята вяра в доброто се върна. Прегръщам всички“, не пропуска да отбележи Златка.
Източник: Бгвойс
