Отгледах дъщеря си, а тя съсипа живота ми. Така започва моята изповед. За съжаление невинаги успяваме да направим от децата си достойни членове на обществото. Защо пиша тук? Може би, за да облекча по някакъв начин болката, която раздира душата ми. Вече съм на възраст и никога не съм се омъжвала. Произхождам от бедно семейство, баща ми почина, когато бях на 8 години, т.е. нямах пример за мъж с качества. С времето се превърнах в симпатична девойка, общителна, склонна към пестеливост. За шастие Бог ни помагаше и с майка ми успяхме заедно да водим скромно домакинство.
Докато съучениците ми ходеха всяка вечер по дискотеки, аз трябваше да работя и уча. Вероятно затова не можах да се омъжа. Изминаха години. След като завърших университета със специалност екология, започнах работа в държавния природен резерват, където работеха предимно мъже. Времето минаваше, никой не ме поиска за жена, а биологичният ми часовник тиктакаше. Затова реших да забременея от колега. Наложи се да прекрача всичките си морални принципи, за да мога да стана майка. Планът ми успя и няколко месеца по-късно на бял свят дойде дъщеря ми Христина.
Отгледах я сама, без да поискам помощ от биологичния й баща. Единственият човек, който ми помагаше, беше моята най-добра приятелка Надя. Винаги ще й бъда благодарна за всичко, което направи за мен. Приятелката ми е омъжена за много заможен човек. Съпругът й Росен е известна личност, живеят в лукс и комфорт, но по някаква причина нямат деца. Росен често караше с колата си Христина на училище, даваше й пари за дрехи, купуваше й маркови парфюми и козметика.
Докато дъщеря ми растеше, се опитвах да я поучавам да не повтаря моите грешки и да не се забърква с женени мъже. За съжаление тя копнееше за богат живот, мечтаеше за много пари, и се отнасяше с ненавист към майчините ми съвети. Когато Христина стана на 20 години, реши да учи журналистика. На помощ й се притече отново Росен. Плащаше й семестрите, караше я до университета. Ако знаех какво всъщност са правили двамата, никога не бих позволила това да се случи. Но кой да си помисли, че 20-годишно момиче и 50-годишен мъж могат да имат нещо общо?
За съжаление се оказа, че моята глупава дъщеря е крояла планове да отнеме съпруга на най-добрата ми приятелка и да се докосне до всички изкушения на богатството. А дори не е влюбена, въпреки че твърди обратното. Срамувам се жестоко, болезнено е да осъзнаеш, че си отгледала безскрупулно и безпринципно момиче, което съсипа живота на любимата ми приятелка. Сега двамата са решили да се оженят и Росен вече е заявил на Надя, че иска развод. Съдбата сякаш се подиграва, поставяйки ни пред същия сценарий: жените в нашето семейство да бъдат със семейни мъже. Убедена съм, че старият коцкар няма да се ожени за дъщеря ми. Ще си поиграе с нея, а после ще я захвърли. Както разбирате, загубих приятелката си – Надя ни нарече “проститутки” и скъса всички отношения с мен … Искайки да уредя живота си, егоистично забременях от женен колега. Може би затова Бог ме наказа да отгледам меркантилно момиче.
Източник: Лична драма
