Открих мъжа на живота си, но майка ми никога не ме подкрепи. Така започва историята ми. Коя майка не желае щастието на дъщеря си? Но понякога това желание преминава в параноя и не води до нищо добро. Аз съм отгледана от самотен родител. След неуспешния брак с баща ми майка ми мразеше всички мъже. Докато растях, се опита да ме възпита в същия дух. Втълпяваше ми да не се доверявам на никого, че думите са красиви лъжи и ако повярвам на някой мъж, със сигурност ще ме измами. Дали заради възпитанието й или така пожела съдбата, но преди да постъпя в университета нямах нито едно гадже. Но неизбежното се случи. В трети курс обаче се влюбих в Алекс – мой съученик. Любовта ми беше силна и бурна. За да не разбере майка ми, известно време се срещахме тайно. Въпреки предпазните мерки, които взехме, тя все пак успя да научи, че имам приятел. И се започна една: скандали, заплахи, сълзи, манипулации, че Алекс ще ме зареже и т.н. Аз обаче не се отказах и продължих да се боря за любовта ни.
Когато любимият се дипломира, той доведе родителите си у дома и официално поискаха ръката ми. Бъдещите ми свекъри проявиха голямо уважение към мама, но топлото им отношение не даде резултат. Независимо, че отхвърли предложението им, няколко месеца по-късно с Алекс се оженихме. В навечерието на сватбата майка ми каза само едно: „Ще те предупредя за последен път. Ако сега се омъжиш, никога повече не се завръщай у дома. За теб аз не съществувам.“ Кимнах с глава, обърнах се и си тръгнах. От тогава изминаха осем години. Със съпруга ми имаме две деца и очакваме трето. Алекс се оказа много предприемчив човек, отвори собствен бизнес, който сега процъфтява. Щастлива съм. Единствената ми болка е, че с мама така и не сключихме мир. Няколко пъти я потърсих, но тя не иска да има нищо общо с мен. Трудно ми е да повярвам, че собствената ми майка ме отхвърли, само защото открих мъжа на живота си. Надявам се, че все някога ще успее да ми прости и да намерим пътят заедно. В крайна сметка аз съм щастлива с моя мъж и многолюдното ни семейство.
Източник: С кафето