Паралелната ми връзка ми тежеше и реших да я споделя с вас. Никога не съм мислила, че ще потърся съвет или мнение от непознати, но ето, че сама не мога да реша, колебая се, изпитвам съмнения и несигурност. На фона на много разкази, които изчетох, моята история може да ви се стори глупава.
Имам сериозен приятел от около 3 години и като всички двойки сме си говорили за нещо по-сериозно. Дори бях бременна, но направих спонтанен аборт (донякъде ми олеква, че не го родих това дете, защото в момента нещата са адски объркани, а ако имаше и дете, щеше да се усложни ситуацията). Преди около 2 месеца се запознах с невероятен мъж, не мога да ви опиша колко ми се прииска да съм с него. Започна се съвсем невинно, аз го харесвах, той мен също…Но той си имаше приятелка…от 8 год. Една вечер, когато трябваше да си отиде, остана при мен. Това беше най-хубавата нощ в живота ми. Заминах за Испания, преди това бяхме говорили, че като се върна ще ми каже как ще я караме по-натам. Съгласих се понеже аз не съм човек, който притиска хората.

Случи се така, че приятелката му разбра за нас. Като се върнах му звъннах и ми вдигна тя. Загубих ума и дума направо. По-късно той ми се обади, каза ми, че за него съм била единствена, а на въпроса ми тя само му поддържа температурата на чаршафите над санитарния минимум ли не получих отговор.
Наговорих му ги едни понеже хич не мога да си държа езика зад зъбите и му казах, че приключваме. Няколко вечери по-късно ми се обади пиян и започна да ми се обяснява в любов. Като затворих и ми звънна тя.
Каза ми да не заставам между тях, че я помолил да заживеят заедно и да скрепят връзката си с дете. Няма да ви казвам какви драми бяха. Той не ме оставяше намира, а честно да си кажа и не исках. И се започнаха едни……като сериал.
Той се скара с нея, а с мен се оправи. Преглътнах всичко, плюх си и на гордост и на принципи, но бях вече много влюбена. А моето момче горкото нищичко не подозираше. Само ме гледаше с едно обожание, света ако поискам да завърти на другата страна ще го направи. Честно да си кажа сама се улавях,че съм се отдръпнала от него, че съм охладняла.

Един ден ми звънна втория, докато е с нея, за да чуя какво ще и каже (понеже нямаме възможност да се съберем тримата лично). Когато тя го попита с коя от двете иска да бъде той избра мен, изпуснах и телефона и чашата, която държах.

Моят приятел замина да работи в Пловдив, а аз като че ли само това чаках, за да мога да съм с новата си тръпка. Половината ми приятели ми казват да си гледам питомното,че това е само увлечение и като ми мине и го зарежа, ще си докарам проблеми, другата половина ми казват, че с втория си подхождаме много повече.

И донякъде е така, той е събирателен образ на мъжа,който искам, двамата се допълваме, единия вижда в другия това, което самия той няма като черта от характера и въобще си пасваме като две половинки. До тук добре ама аз му казах,че съм се разделила с гаджето си.

Излъгах го, излъгах и двамата, а те се стараят да ми докажат по всевъзможни начини чувствата си. Не съм готова да зарежа моето момче, но не съм готова да се откажа и от втория. Моля ви помогнете ми, бих се радвала да чуя мнения и съвети, защото сама не мога да реша. За пръв път в живота си нямам отговори.

Източник: Розали