Първата ми любов се женеше за братовчед ми
Първата ми любов няма да я забравя никога. Така започва разказът ми. От сутринта слънцето напичаше и нямаше никаква надежда да се разхлади. Днес се очертаваше да бъде много важен ден. Миналата седмица братовчед ми Юлиан се обади, за ме покани на годежа си. С него отдавна не поддържаме връзка, но сега той искаше да събере рода, за да ни запознае с бъдещата си съпруга. Спешни служебни ангажименти ме задържаха до късно на работа и когато най-накрая успях да стигна ресторанта, в който се бяха събрали роднините, празненството бе в разгара си. На една маса, с гръб към мен, стоеше братовчед ми и годеницата му. Насочих се към тях с намерението да ги поздравя, но когато застанах пред влюбените, сърцето ми внезапно спря. До Юлиан, широко усмихната, се изправи Габриела – моята първа любов.
Запознахме се съвсем случайно преди две години. Тя седеше на пейката под дъжда и плачеше. Глупав спор с родителите й я беше принудил да напусне дома си. Смрачаваше се и притеснен, че нещо лошо може да се случи, поканих непознатото момиче да ми гостува. Вкъщи я почерпих с топъл чай и сладкиши, които бях купил предишния ден. Тази нощ Габриела ми разказа живота си. Беше отчаяна и мислеше, че никой не я обича и подкрепя. Голямата й мечта била да стане актриса, но родителите й настоявали да учи право. След като я изслушах, се опитах да я убедя да се свърже с тях и да ги успокои, че е на сигурно място. Габриела се съгласи и за щастие, малко по-късно, успя да изглади недоразуменията, които имаше с родителите си.
От този ден тя започна често да ме посещава. Исках да бъдем само приятели, но с времето се влюбих силно в нея.
Веднъж не издържах и й признах чувствата си. Тя се усмихна, после се наведе към мен и страстно ме целуна… Това беше първата ни и последна любовна нощ. А после Габриела изведнъж изчезна. Изтри си профила в социалните мрежи и спря да отговаря на обажданията ми. От родителите й научих, че се е преместила в друг град и не иска никой да знае адреса й. Положих много усилия, за да я открия, но напразно. Не ми оставаше друг избор, освен да продължа без нея.
И днес, след две години, тя стоеше усмихната до братовчед ми. По волята на съдбата двамата отново се срещнахме при странни обстоятелства. Първоначалният ми порив бе да я грабна на ръце и да избягаме от тържеството, но когато срещнах студения й поглед, се отказах от намерението си. В очите й се четеше, че напълно се е отрекла от мен. Избърсах стеклите се капки пот, приближих се до годениците и им пожелах щастие. После се обърнах и напуснах завинаги живота им. Търсенето свърши. След две години пътищата ни с моята голяма любов, се разделиха завинаги.
Източник: Лична драма
