Пенчо Семов дарява цял живот и строи сиропиталища и болници
Запознайте се с Пенчо Семов – българинът, който Пенчо Семов дарява цял живот и строи болници, сиропиталища, старчески домове. Гражданите на Габрово и посещаващите го гости, когато преминават през централния градски площад, неотменно спират погледа си на един паметник – бюст. Той е издигнат в знак на почит и уважение към човека, положил началото на индустриалното развитие на страната. Това е прочутият индустриалец Петко Семов, безкористният дарител, чийто живот е низ от благотворителни дейности в полза не само на жителите на Габрово.
Това признание за идва твърде закъсняло: след деветосептемврийския преврат името му потъва в забвение: „новата“ власт не може да признае заслугите на един фабрикант, дори да се е проявявал през целия си живот като истински родолюбец и изключително щедър обществен дарител… Едва през 2008 г., по повод 135 години от неговото рождение, паметта му е наистина почетена по заслуги с осъществяване на редица мероприятия.
Започва се с организирането на две изложби, на които са представени множество документи и снимки, които, заедно с отпечатването на документалната книга, посветена на неговия живот и битие от Красимира Чолакова – която била уредник на Регионалния исторически музей, характеризират в пълнота неговия достоен жизнен път.
Ето защо, името му бива включено в списъка на почетните граждани от град Габрово, учредява се стипендия с неговото име, а на градския площад е поставен неговия паметник-бюст.
Петко Семов продължава с благотворителността още десетилетия и е впечатляваща по обем и насоченост. Защото, натрупвайки наистина огромното богатство с почтеност, удивително трудолюбие, настойчивост, съобразителност и проявявайки дух на победител, той никога не забравя, че, подобно на Рокфелер, е започнал от „нулата“ и че Съдбата далеч не е благосклонна към всекиго… За големия българин парите на са всичко, той ги използва като помощно средство, с цел да разгърне една наистина пословична по мащаб благотворителност, с единствената цел остане максимално полезен на държавата ни.
Кариерата на Пенчо Семов тръгва още от 1903 година, когато стартира с производство платове и прежди, аби и други, а 2 години след това с не малка помощ от татко си той създава фабриката „Иван Семов и синове”. В нея произвеждат прежди и плетива. Богатството му започва бързо да се увеличава, авторитетът му всред индустриалните среди расте, особено когато инициира създаването на значителен брой акционерни дружества из цялата страна, в които става акционер.
Вече може да си позволи да закупи две фабрики в Габрово, да осигури прилични възнаграждения на работниците си и дори построи за тях почивни станции… Започва да влага все повече и повече собствени пари и средства, за да превърне любимия си град Габрово в съвременен град: тай купува даже градското казино прави на дом на женско дружество, създава и открива там кино и стопанско училище, построява санаториуми, старопиталища, училища, тенис-кортове, кънки-писта. Изгражда интересна и атрактивна сграда с формата на параход, която става девически пансион. Там учат и децата на работниците му, той го прави на средно училище за тях.
Успява да построи вила на 4 етажа, която има парк и езерце, като я ползва за сиропиталище, използвано от собствените му работници, както и от журналисти и общественици. (където в днешно време се помещава туберколозен диспансер). Прави и впечатляващи парични дарения за Априловската гимназия в града, обучение на деца и ученици за фабриките му, изгражда напълно безплатни трапезарии за децата, които учат. (и не само в Габрово, а и в други градове)… Благородната кауза на Пенчо Семов се разпростира и извън пределите на Габрово: чрез фондацията си дарява огромни суми за строежа и оборудването на Аграрния факултет към СУ, Института по заразни и паразитни болести в град София; той създава и фонд за борба с туберкулозата, изцяло с лични средства; прави дарение на вилата си и варненския си чифлик си на Съюза на журналистите в България; построява в София първия приют за бездомни в България, като не спира да го поддържа; дарява и пари и за католическия колеж в Пловдив, както и за построяване на училища град Варна и на други места в България.
Патриотизмът и родолюбието на Пенчо Семов се появяват с особена сила, когато той дарява свои лични 300 хиляди златни лева с цел провеждането на пробългарска кампания в навечерието и при подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година, за да бъдат силно смекчени неговите клаузи спрямо победената в Първата Световна война България, така че страната да запази целостта си в границите отпреди Балканските войни, а репарациите, които следва да заплати – да бъдат снижени чувствително.
Парите са използвани от двама католически свещеници, с които те покриват разноските си по време на обиколка из Европа, при което неотклонно лобират успешно в полза на българската кауза. Тези техни действия са оценени подобаващо, изтъквани през годините от признателната българска общественост, а цар Борис III нарича определя свещениците като „забравените защитници на България“. Пенчо Семов проявява и чисто местен патриотизъм, като – само 2 години преди да почине през 1945 година – влиза тайно в лични преговори с Чърчил Габрово да бъде пощадено от бомбардировки на англоамериканската авиация по време на Втората Световна война.
Равносметката от благотворителната и дарителска дейности на Пенчо Семов е: лични дарения на стойност около 50 милиона лева, а тези, направените чрез фондацията му – над 200 милиона лева… Останалото си богатство завещава на фондацията, носеща неговото име.