Пещерата Дяволското гърло е обвита в мистерия. Бучащите води на Триградската река влизат от 42 метра височина, но нищо, което те влачат, не излиза от другата страна на пещерата. Местните плашат децата с тайните в този район и разказват как Орфей се спуснал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята Евридика, но не успял.
Историята на пещерата Дяволското гърло е обвита в смразяваща мистерия.
Стичащата се в недрата на земята Триградска река излиза малко след пещерата, но повлеченото от водата не се появява никога повече. Въпреки многогодишните проучвания от геолози, спелеолози и други специалисти все още никой не е успял да проследи пътя на реката. Пещерата на километър и половина от село Триград пази страховити тайни, от които биха могли тръпки да те побият. Преди години при поройни дъждове придошлата вода погълнала близо 500 кубика дървени трупи, складирани на рампа близо до речното корито – нито една треска не излязла от другата страна.
При проучванията си спелеолозите са пускали по течението оцветена вода, която излиза след 2 часа. Страховито е и мястото, където водата излиза изпод земята, известно сред местните като Дирника на дявола. В миналото триградчани наричали района около пещерата харлог, което означава клокочеща, бучаща, кипяща дупка. Иначе самата пещера се нарича боаза. До ден днешен малките деца в Триград ги плашат, когато са непослушни, че ще ги хвърлят в боаза – т.е. ще изчезнат някъде.
Освен традиционните легенди в Триград убеждават, че нощем над скалите се появява хубава жена в бели дрехи, която оглеждала и наказвала похотливите мъже.
Най-популярната легенда за пещерата е, че Дяволското гърло е входът към подземното царство на Хадес, през който влязъл Орфей – отишъл да измоли бога на подземното царство да му върне любимата Евридика, загинала след ухапване от змия.
Хадес склонил, виждайки упоритостта на митичния певец, но поставил едно-единствено условие към него – да не поглежда назад, докато излязат на горната земя. Орфей, не чувайки стъпките на любимата си, нарушил условието на Хадес и погледнал назад. В този миг Евридика изчезнала завинаги.
Местните подклаждат мистиката на района около пещерата и величественото ждрело и с това, че то е осеяно с рядкото цвете силивряк, наричано още безсмъртниче. То изпада в анабиоза – състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност.
Всъщност до 1942 г. триградчани почти нищо не са знаели за пещерата, тъй като този район е бил недостъпен. Тогава се прокарва пътят към Триград от Тешел през ждрелото. Дотогава местните са използвали пътищата на север от пещерата.
През годините хората се криели в другите пещери при някаква опасност, дори вкарвали животните си в тях, но винаги отбягвали Дяволското гърло – изпитвали страх и суеверие.
Три скални релефа допълват мистиката, която обзема човек при слизане в огромната дупка в недрата на земята. Първо се среща с образувание, наподобяващо дяволска глава. Канарата е близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала.
Следващият скален релеф представлява фигура на мъж в цял ръст в античен стил. Намира се в огромното пространство, в което пропадат водите на река Триградска.
Изобщо когато човек попадне в недрата на Дяволското гърло, загубва напълно представа за реалността и страховитите легенди започват да му се струват съвсем възможни.
Дължината на пещерата е 1 км, а маршрутът за туристи – 350 м. Температурата под земята е около 8 градуса, а падането на водата вътре създава страховито усещане с шум и невидимо присъствие от влагата от водата.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата. Дължината ѝ е 110 м, ширината – 40, а височината ѝ достига до 35. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”.
В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се достига до основата на водното течение.
Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. Водопадът под земята се смята за най-високия подземен водопад на Балканския полуостров.
На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземно течащата река се губят в сифон галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него – по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Иначе в района има над 150 пещери, като 7 са обитавани от праисторическия човек. Над село Триград е най-страховитата от тях – Харамийската, в която се влиза само с водач.
Заради страшното име и неразгаданите ѝ тайни красотата, както и множеството легенди сега почти цялото село съществува покрай нея с дейности като хотелиерство, ресторантьорство, превоз на туристи, като гидове, пещерняци и екскурзоводи. Само посетителите на пещерата са над 30 хил. на година.
Пещерата всъщност е отворена за туристите от няколко десетилетия.
Първият опит за проникване в нея е през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.
Мрачната слава на Дяволското гърло се подсилва и заради гибелта в нея на двама водолази. През 1970 г. се провежда републиканска пещерна експедиция и се прави опит чрез леководолазна техника да се преодолее сифонната част. 21-годишната Сияна Люцканова и колегата ѝ Евстати Йовчев, на 29 г., правят опит за проникване в пещерата, влизайки през сифона през Дирника на Дявола.
Те обаче повече не се появяват живи. След няколко дни откриват телата им извън пещерата. Сега на изхода има поставена плоча в тяхна памет.
Според спелеолозите Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е убежище за 4 вида прилепи, които я обитават през различните сезони, сред които най-голямата колония на Балканите на пещерен дългокрил прилеп.
В пещерата зимува колония от над 35 хил. пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа.
Така обвитата в мистерии пещера попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
Източник: Спомен
