Пестяхме от всичко заради апартамента
Пестяхме от всичко, дори и от храната. Така започва историята ми. Бях студентка втори курс, когато безумно се влюбих в по-възрастен и интелигентен мъж. Впечатлена от красотата и ума му, подобно на повечето момичета на моята възраст, започнах да градя планове за щастлив семеен живот. Пламен не ме разочарова и няколко месеца по-късно ми предложи брак. След време разбрах, че не съм голямата му любов, просто е решил, че е време да се създаде семейство. След като се оженихме, внезапно ми направи впечатление, че съпругът ми е много внимателен към всички разходи. Пламен твърдеше, че е по-опитен в областта на финансите и иска да ме научи как да се справям с парите “разумно”, така че когато имаме бебе, да не изпитваме затруднения. Т.е. неговата заплата да отделяме за мащабни покупки, а с моята да плащаме сметките и купуваме храна.
Първоначално това не ми се струваше странно, не мечтаех за скъпи подаръци – бях щастлива от любовта и семейното ни гнездо. Около година по-късно родих красиво момченце, в което се влюбих от пръв поглед. Бързо се научих да бъда майка, но за всеки памперс се налагаше да прося пари от мъжа си. Той обаче не беше щедър. Пламен казваше, че трябва да пестим за наш дом и за да се науча на икономия, ми отпускаше мизерни средства.
Ядосана, че е толкова стиснат, се оплакох на майка си, плаках пред родителите му, но нищо не помогна. Съпругът ми стигна дотам, че ми искаше отчет за всяка изхарчена стотинка. Надявах се, че ще се вразуми, опитах се да поговорим и да променя гледната му точка, но той само свиваше устни с презрение.
Веднъж полудяла от ужасен зъбобол, със сълзи на очите го умолявах да ми даде отделни пари за зъболекар, тъй като имах само за бебешка каша. Вместо да ме съжали, Пламен се разсърди и направи ужасен скандал. С пяна на уста, мъжът ми твърдеше, че съм егоистка и жалка просякиня, която мисли единствено за себе си. Не съм внасяла нищо в дома ни, но пък съм имала претенции. Разплакана от болка, напуснах къщата. Цял ден скитах по улиците, без пари, дори вода не можех да си купя. След този случай близо една седмица не си говорехме. Но, както обикновено се случва, постепенно всичко се забрави. Пламен се извини и ми позволи да отида на лекар. Приех извинението му мълчаливо – нямах сили да проявя гордост.
Скоро останах и без грим – според мъжа ми, това са излишни харчове. Принуждаваше ме да нося стари дрехи, тъй като и без другото нямало кой да ме гледа. Най-интересното е, че аз нямах никаква представа каква заплата взима той. Знаех, че е успешен бизнесмен, но дори и за важните си срещи имаше два обикновени евтини костюма. Пламен пестеше всяка стотинка „за бъдещето“, казвайки, че някой ден ще бъдем щастливи в новия си апартамент, а аз се страхувах, че този ден никога няма да настъпи. Слава Богу, майчинството ми свърши и се върнах на работа. Мразех се за това, че не мога да се нарадвам на сина си и, че малкото му играчки са купени от баби и дядовци.
Оказах се късметлийка и шефовете ми отпуснаха добра заплата. На мъжа си казвах, че взимам по-малко, но дори и това не го притесни – той веднага престана да дава пари за семейството ни. Отново всички разходи паднаха върху мен: храна, сметки, облекло. Понякога купувах играчки на сина ни, а на Пламен казвах, че са ми подарък от колегите. За пореден път свикнах с този ритъм на живот. Като цяло, съпругът ми беше спокоен човек и рядко крещеше.
Скоро мечтата на Пламен се сбъдна и той избра тристаен апартамент за нас. Буквално се съживих – вечер сънувах как се местим там, как ще го обзаведем и най-накрая ще заживеем щастливо. Но нищо не се промени и само след месец мъжът ми започна да бленува за скъпа кола. За мен това беше истински шок, тъй като дълбоко вярвах, че започваме нов живот. Както и преди, всички излишни покупки бяха забранени и ние се оказахме собственици на голям, но празен апартамент. Рухнах! Вече нищо не ме радваше, дори и синът ми. Майка ми полудя от тревога, когато видя колко съм отслабнала.
Всъщност не беше чудно, тъй като икономисвахме и от храна. С времето загубих апетита си и постоянно се чувствах зле. Притеснена, че съм сериозна болна, тайно от Пламен, си записах час при лекар. Излязох от кабинета му, отказвайки да повярвам в случващото се – оказа се, че отново съм бременна! Сега не знам какво да правя. Не искам повече деца, не и от този човек. Но и да го напусна с малък син, при това бременна, също не е вариант. Родителите ми имат финансови затрудения и едва ли биха ме приютили. Ще се радвам на всеки съвет, защото наистина съм в безизходица.
Източник: Лична драма
