„Щом има любов, всичко друго ще се нареди“ – често чуваме тази фраза, когато говорим за връзки. Статистиката на разводите, уви, показва точно обратното. Взаимоотношенията се градят от хора, а любовта е чувство, което се запазва само при определени условия. Едно от тези задължителни условия е диалогът. Както е известно, всички ние идваме от детството си и именно от родителските си семейства „наследяваме“ начина, по който изграждаме комуникация. Нашите родители са обикновени хора, които, също като нас, са учили в училище основни предмети, а не изкуството да се градят взаимоотношения. Така, ставайки възрастни, можем да пренесем със себе си познати, но не най-здравословни комуникационни навици – например, да потъваме в мълчание. Нашият експерт – психологът Лариса Паркина – разказа за 5-те най-опасни последици от мълчанието в двойката.
Избягването на конфликти води до по-големи конфликти
Въпреки разпространеното мнение, че караниците рушат връзките, конфликтът, напротив, е задължителна част от тяхното развитие. Но за тези, които са израснали до избухлив или обидчив родител, конфликтът рискува да се превърне в сериозно изпитание, тъй като от детството може да се е запазил страхът от последствията: „Ще ми се нахвърлят или ще се дистанцират от мен“.
В действителност обаче, здравословният конфликт помага на всеки да се погрижи за своите интереси във връзката и да бъде чут. Ако единият от партньорите мълчи за своите чувства и желания, то на другия просто не му остава избор, освен да промени поведението си. Невъзможно е да угодиш на някого, който не казва нищо за това как точно да го направиш. Същевременно, за да бъдеш чут, е важно да не говориш на езика на претенциите, а да се изразяваш на езика на потребностите.
„Не ми надувай главата“
Вече се е наложил стереотипът, че мъжете по-често са склонни да избягват разговори и конфликти, наричайки опитите на жените да поговорят „надуване на главата“. До голяма степен това е свързано с факта, че на момчетата от детството им се забранява да проявяват емоции и с времето всичко, свързано с възможността да се сблъскат с голямо количество емоции, като например задушевни разговори или конфликти, подтиква мъжа да се дистанцира.
Докато той се надява да изчака мълчаливо „бурята да утихне“, жената само още повече се нагнетява, възприемайки такова поведение като безразличие. В този случай може да започне игра на гоненица, в която единият иска да се отдалечи, а другият – да се приближи.
Вместо да се действа по познатия сценарий, е добре всеки да опита друг подход: „избягващият“ – да инициира разговор и да бъде готов да изслуша, а „преследващият“ – да не оказва натиск и да предложи пауза за успокояване.
Мълчанието като манипулация
Понякога мълчанието в двойката се използва като наказание. В такъв случай липсата на думи казва: „Ако не правиш това, което искам, ще те игнорирам“. Всяка манипулация руши отношенията, превръщайки ги в бойно поле вместо в безопасно пространство, подкопавайки доверието и отдалечавайки партньорите. Щастливият съюз между двама възрастни е възможен само при условие, че се приема правото на другия да бъде различен.
Детска позиция
Докато за едно дете потъването в мълчание е нормално, тъй като то тепърва се учи да се справя с емоциите и да влиза в пряк контакт, за възрастен такава реакция е детинска. Защото, ако останем във връзката, рано или късно ще се наложи да изясним случващото се.
Важно е да се научим не да игнорираме проблема, а да го решаваме. Мълчанието в този случай е нежелание да се решава каквото и да било, сваляне на отговорността за съвместното търсене на изход. Готовността за открит, макар и труден диалог, е показател за зряла позиция.
Вторична изгода
Понякога мълчанието е изгодно за единия от партньорите, а понякога и за двамата. Прекият конфликт говори за желание за сближаване, докато продължителното мълчание може да е знак за желание за отдалечаване. Ако единият в двойката не е готов да прекрати връзката, но не е готов и за близост, тогава мълчанието често се използва, за да не се допусне сближаване и да се получи желаната свобода, без да се взима решение за край на отношенията.
Въпреки че в началото другият партньор може да се чувства изоставен, с времето той може да се научи все по-лесно да се справя без другия. Така, все по-голямото отдалечаване с времето може да доведе до край на връзката, защото да си до „мълчаливец“ е все едно да си сам.
От всички видове комуникация, мълчанието е най-шумната и най-болезнената, бягство от развитието. Не бива да очакваме, че отношенията ще се подобрят без нашето участие. Трябва да се учим на тази важна наука.
Макар всяка двойка да е уникална и да е немислимо чувствата да бъдат поставени в рамка, все пак съществува формула за здрави взаимоотношения: „Прекарваме достатъчно време заедно, имаме общи планове, споделяме емоциите си и най-важното – разговаряме!“
