Петко Каравелов е национален герой на България. „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“. Този завет принадлежи на строителя на съвременна България Петко Каравелов. За него финансистът и банкерът Атанас Буров казва: “Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка”. Преди 139 години Петко Каравелов съставя четвъртото правителство на България. Паралелно с това оглавява и радикалното крило на Либералната партия. Правителството му обаче просъществува само до 1881 г. Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режимът на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884). Когато възстановяват Търновската конституция, Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г.
Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. – русофилските бунтове. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран.
През 1896 г. Каравелов основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивно-либералната партия.
Паметни ще останат неговите думи в отговор на чуждестранни журналисти: „Вярно ли е, че сте били изтезаван?” – той, с белези по челото от изтезанията, просто и гордо заявява: „В моето отечество такива работи не стават!”. В тези сблъсъци, които предопределят в една или друга степен бъдещето на българската нация и държава, той винаги остава големият морален победител. Моралното величие на този човек и държавник, при когото се наблюдава пълно съответствие между думи и дела, не подлежи на съмнение и няма аналог в новата и най-новата история на страната. Никак не е случайно обстоятелството, че десетилетия след смъртта му големият български писател Антон Страшимиров ще заключи: „От Освобождението до днес у нас се издига само един исторически образ, който психологически не се поддава на измерване и смело може да се характеризира като феномен. Това е Петко Каравелов”.
Източник: С кафето