Певецът Георги Христов направи шокиращо откровение пред последователите си в социалните мрежи. Преди дни естрадната звезда написа драматично послание в личния си профил във „Фейсбук“, с което обяви, че вече не живее у нас. „За моя радост, не живея в БГ! Ееее и срам! От боклуците, управляващите! Боклуците, изгонили ме!“, написа Христов. Под публикацията му негови разстроени и притеснени приятели започнаха да го окуражават с мили думи и послания, напомняйки му, че той е сред най-големите наши звезди. „Ние оставаме твои почитатели, където и да си по света. Само бъди добре и се чувствай щастлив“, подкрепиха певеца негови фенове. Въпреки че съвсем наскоро изпълнителят на „Черно и бяло“ направи минитурне из страната, което пожъна огромен успех, очевидно разочарованието от родната му страна се е настанило дълбоко в душата му.
Последните години от живота си певецът Георги Христов прекарва разкрачен между България и Гърция. Доскоро отскачаше в южната ни съседка само през топлите месеци, за да почива в китната си вила там. На финала на турнето си обаче решил, че ще се премести за постоянно. Сега пред него стоял въпросът с гражданството. Вероятно в най-скоро време естрадният ас щял да си подаде молба и за гръцки документи, понеже възнамерявал повече да не плаща данъци и да не се осигурява у нас. Към радикалната стъпка го подтикнала и драмата с предстоящото му пенсиониране. „Нямам лични данни и пенсия! И се отказвам от 200-те лева, които ще трябва да получа! За хората в нужда да останат! Иначе ще ме е срам!“.
С тези думи звездата на родната естрада изрази в социалните мрежи съпричастност към възрастните в страната, които взимат минимална пенсия. Големият ни изпълнител, който също както колегата си Васил Найденов едва ли ще вземе повече от 200 лева пенсия, която вече си е изчислил, предпочита да се откаже от нея за сметка на нуждаещи се възрастни. Негови приятели споделят, че освен от държавното възнаграждение, което му се полагало за прослужения стаж, Христов като нищо можел да се откаже и от българското си гражданство, защото се чувствал недооценен и забравен от обществото и властимащите.
Източник: Ретро
