Писна ми от емоционалното му насилие
Писна ми да слушам колко било трудно да се живее с мен. Така започва моя разказ. Слави беше първият мъж в живота ми и този, който ми отне невинността. И двамата бяхме готови за тази стъпка, дълго време я планирахме, но в последния момент се уплаших и го помолих да изчакаме. Тогава той ми заяви, че е бил прекалено търпелив и ако продължавам да се дърпам, ще ме напусне. И без това достатъчно време загубил с мен. Думите му дълбоко ме нараниха. Отстъпих, защото се страхувах да не ме остави. Слави ме унижаваше непрекъснато: многократно ми изневеряваше, следеше ме, когато се разделяхме, дори веднъж разби прозорците на дома ми. Когато станах пълнолетна и постъпих в колеж, двамата се събрахме да живеем заедно.
Всичките ни познати казваха, че сме идеалната двойка и завиждаха на любовта ни. В дома на родителите ми обстановката беше нестабилна и ми се струваше, че най-накрая имам истински дом. Моят партньор беше всичко за мен. Но нашият живот далеч не беше безоблачен. Всичко започна, когато той прочете дневника ми. После започна да следи колко километра съм изминала с колата, за да се увери, че не го лъжа къде отивам. Изгони всички мои приятели. Дружах предимно с момчета, а това го ядосваше. Слави не ме остави на мира нито за минута – ние дори взимахме душ заедно. Постоянно искаше да правим с*кс и когато му отказвах, ме обвиняваше в изневяра.
Сама не знам защо го оставих да се държи по този начин. Съвместният ни живот беше напълно под негов контрол. Веднъж гледах по телевизията токшоу. Ставаше въпрос за емоционалното насилие. Внезапно осъзнах, че психологът говори за хора като мен и не съм единствената в това положение. Приятелят ми се държеше като емоционален насилник. Съвсем скоро го напуснах. Просто си нахвърлих дрехите в колата и избягах. Не се страхувах, че Слави ще ме нарани, но не исках да живея притисната в ъгъла като животно. Омръзна ми да слушам колко трудно се живее с мен. И че съм била длъжна да му бъда благодарна за това, че ме търпи.
Все още се срамувам да говоря, когато си спомня миналото. Но въпреки всичко трябва да говоря. Физическото насилие не е задължително, за да се почувства човек унизен, опозорен, зависим и уплашен. Може и с пръст да не ви докосват и все пак да се държат с вас отвратително. И вие да мълчите и да търпите, за да не се изостря ситуацията и за да не загубите приятелите си. Емоционалните манипулатори знаят, че самотата, изолацията и отхвърлянето, ви плашат до смърт. Те ще ви държат близо до себе си, периодично ще ви демонстрират любов и чрез целувките им, ще усещате заплахата.
И всичко това, защото самите вие им позволявате да се държат така с вас. Когато това се случи с мен, аз се чувствах самотна и се страхувах да споделя проблемите си с други хора. Имахме прекалено много общи приятели, които не само го обичаха, а и поддържаха връзката ни. Затова не се реших да споделя с никой. Колко жалко, че не се намери нито един човек, който да ме подкрепи и да ми каже, че не заслужавам подобно отношение, а уважение, доверие и лично пространство.
Източник: Лична драма
