Пияният ми съпруг тормозеше мен и детето ми. Така започва историята ми. Изминаха дълги години, откакто приятелката ми Ана живееше в забутано градче със съпруга си Антон и тригодишния им син. Животът им беше скромен, а работата тежка и изморителна. Ана работеше като инженер на строителен обект, но въпреки трудностите, никога не се оплакваше и посрещаше всеки проблем с усмивка. В онези дни се вярваше, че ако се ожениш веднъж, това е завинаги. Но бракът на Ана трудно можеше да се нарече щастлив. Съпругът й пиеше много и пребиваше жестоко приятелката ми. От пиянството му най-много страдаше малкият им син Валери.
В страха си детето често се криеше под масата и там заспиваше. Никой не смееше да се намеси в живота им, защото Антон казваше на всички: “Това е моето семейство, ще се разберем сами”. Ана беше сираче и нямаше семейство, което да я подкрепи, затова тя приемаше безропотно поведението на съпруга си.
Но един ден шефът й се отбил в дома им по работа и станал свидетел на ужасна картина: в ъгъла на стаята, свита на кълбо и обляна в сълзи, стояла Ана, а до гърдите си нежно притискала малкия Валери. Николай, така се казваше началникът, незабавно извел нещастната ми приятелка и сина й от жилището, а на Антон казал да стои далеч от тях, иначе ще бъде принуден да се обърне за помощ към полицията.
Именно тази негова постъпка спасиха живота и бъдещето на Ана.
Дълги години Ана живееше в страх, но както казват хората – времето е най-добрият лечител. Болката и спомените постепенно започнаха да избледняват и животът й коренно се промени. Тя така и не се омъжи повторно, но имаше голяма подкрепа в лицето на Николай. Бившият й шеф беше с 30 години по-възрастен от нея, но се грижеше за Валери, сякаш му е роден баща.
Хората отначало мислеха, че двамата са любовници, но с времето се убедиха, че отношенията им чисто приятелски. Николай имаше двама сина, а Ана приемаше като своя дъщеря.
Изминаха години, Валери порасна красив младеж и много скоро завърши университета с отличие. Една вечер някой почука на вратата им, а когато Ана отворила, на прага си видяла бившия си съпруг Антон. Без да изчака покана, Антон нахлул в жилището им, седнал на дивана и драматично започнал да се оплаква от тежкия си живот.
След толкова години, той беше дошъл не да поиска прошка от сина си, а да го изнудва за издръжка. Валери го изслушал и после спокойно заявил: ” Вие не сте мой баща. Аз имам само един баща и това е Николай.” Преди да си тръгне, Антон заплашил сина си, че ще го съди и с грозни ругатни напуснал апартамента им. Тази история доказва, че някои хора, колкото и да ги мачка животът, никога няма да се променят.
Източник: Лична драма
