Пловдивчанка на 90 свири на китара
Пловдивчанка няма бръчки и свири на китара. Кръстинка Бакърджиева скоро навърши 90, ала годините изобщо не личат. Пловдивчанката почти няма бръчки по лицето си и изглежда поне с 30 години по-млада.
Тайната да бъдеш младолика и на 90 е много проста, казва Бакърджиева. Всяка вечер си мие лицето първо с топла, а после със студена вода и я остава добре да попие по кожата. „За мен не съществува хавлия , не си бърша лицето, защото хидратантът е полезен. Правя на челото и леко около очите масажи с крем Нивеа. Тази процедура се е превърнала в закон за мен сутрин и вечер, откакто се помня. Така изгладих бръчките” , споделя възрастната жена. Другата скъпоценна рецепта да е толкова младолика се дължи на вътрешната нагласа. От малка много обича да пее и щом стане тъжно, се лекува с песен.
Кръстинка е родена на 29 май 1927 година. Коренячка пловдивчанка е, първо живяла в Мараша, а като се омъжила, се преместила в район „Северен”. „Израснах в музикално семейство. Баща ми беше адвокат, секретар на съдебните служители в Апелативния съд в София, ходеше на конгреси и като се върнеше у дома, носеше по една плоча. Аз и двамата ми братя веднага научавахме песните. Татко свиреше на китара и ни даде първите уроци. Двамата ми братя също бяха музиканти, а аз, освен на китара, умея да свиря и на акордеон. В семейството ни беше всеки ден празник”, разказва тя.
Омъжила се малка, била само на 17 години, а съпругът Тодор – на 32. Той бил главен счетоводител в Търговия на едро и вечер, като се върнел изморен от работа, обичал спокойствието и тишината.
Тя завършила Първа девическа гимназия с пълно отличие и веднага записала Института за детски учители в Стара Загора. ”Състудентите ми ме наричаха Фурията от Пловдив. Нямаше въпрос, който да не знам на изпитите. Накрая, като завърших, и трите държавни изпита взех в един ден. Всички останаха много изненадани”, спомня си пловдивчанката. След няколко години придобила и втори клас квалификация. После 45 години работи като детска учителка в район „Северен”.
Според дългогодишния педадог учителството не е професия, а призвание. „Децата са като мравчици. Трябва много да ги обичаш. Възпитават се с думи, с песен, с игри, с приказка, от която да извлекат поуката. Сутрин започвахме с гимнастика. Вземах акордеона и свирех песента „ Ние сме войници, ще вървим напред”. После пак с песен – „ Да живей, живей водичката”, отиваха до чешмите да се мият. С голяма любов съм се грижила за тях и затова бяха много привързани към мен. Често изпитвах неудобство от другите колежки, защото, ако съм си сменила смяната, децата криеха цветята в гардеробчетата и щом ме видеха на обяд, че идвам на работа, скачаха от леглата и ми подаряваха букетите. От цялото си сърце ги обичах. Аз една минутка не ги оставях да скучаят. С голяма емоция им разказвах приказки. Винаги искаха да им разказвам „Майчина сълза” и очичките им се просълзяваха. В групата има по 30 дечица. Водех ги до Бунарджика да видят Паметника на Освободителите. Най-палавото дете хващах за ръката и започвах да го хваля, че е добро дете и затова е при мен най-отпред. Сега, като гледам каква агресия има в детските градини и училищата, много ме боли. Никога не съм удряла дете. Много пеех и им свирех на китара и акордеон. Те също веднага запяваха. Директорката все ме питаше – При теб живот кипи, как имаш настроение всеки ден. Обичах си професията.”, разказва Кръстинка Бакърджиева.
Тя има дъщеря и син, четирима внуци и трима правнуци. „ Внуците аз ги отгледах. Водех ги с мен на курорти. Най-малкият е Кристиян, кръстен на мен, и следва в София. Другите двама внуци носят името Тодор, като мъжа ми. Единият живее в Пловдив, а другият – в Стара Загора. А внучката се казва Елена и е в София. Най-малката правнучка е на две годинки, а най-големият е на 16 и е китарист. Радвам се, че е наследил музикалния талант от мен”, обяснява щастливата баба.
Когато внуците идвали на гости, пловдивчанката винаги им точела баници с тиква или ябълки и им пържела бухтички и мекици.
Кръстинка Бакърджиева е убедена, че формулата за дълъг семеен живот е любов и много отстъпки. Със съпруга си Тодор са имали 52 години брак.
От три години Кръстинка има сериозен проблем с краката и от известно време е потребител по проект “Услуги за по-добър живот“ в район “Северен“. За нея се грижи домашен помощник и е много благодарна както на него, така и на кмета Ральо Ралев. На рождения ден Ралев лично я поздрави в дома , а тя дълго пя италиански любовни песни. Пловдивчанката е участник и победител в конкурси за стари градски песни.
Освен да пее, тя перфектно се справя и с плетенето. Има над 80 блузи и каренца, майсторени на една кука. „ Като малка не ходех да играя, а сядах при възрастните хора и майка ме караше да плета пердета на прозорците и мрежи за пазар, бързо се научих да плета на една кука.”, спомня си възрастната пловдивчанка.
Рецептата на баба: Баница с тиква
Вземат се готови кори. Тиквата се настъргва и към нея се прибавят малко орехи и канела. От сместта се поръсва всяка кора, навива се и се слага в тавата. Залива се отгоре с олио и се пече във фурната.
Любимата песен
Нощта ни бе заварила в гората.
Притихнал бе и птичи ясен глас.
Вървяхме ний прегърнати в гората.
Пътечката се губеше пред нас.
Мълчахме ний и с поглед се разбрахме.
Ръка в ръка, унесени в нощта.
Сърцата ни туптящи и щастилви
говореха си тихо вместо нас.
Източник: Марица
