Помогнах на съпруга си, а той пак ме унижи
Дата на публикуване: 27.03.2020
помогнах на съпруга си

Помогнах на съпруга си, а той пак ме унижи

Помогнах на съпруга си, когато беше с опасност за живота, но каква полза. Така започва историята ми. От малка мечтаех да срещна мъжа, който ще ме обича до лудост, а аз за него ще съм единствена. Такъв пример ми бяха моите родители – през целия им съвместен живот не съм ставала свидетел на разправии и обиди. Дори когато не бяха на едно мнение, без скандали, а кротко и с шеги постигаха разбирателство. С радост се прибирах в нашия малък и уютен дом, където бях обичана, защитавана, насърчавана. Там и с тях се чувствах значима. Когато се омъжих, исках всичко това да пренеса и в своето семейство. Дълго си затварях очите и мислех, че всичко върви по мед и масло, но не беше така. Затова и спокойствието беше измамно. През последните 10 години и синовете ни станаха свидетели на нашите кавги и на грозните сцени. Те се случваха заради извънбрачна връзка на баща им, който не се и опитваше да я запази в тайна.

Не искаше да отиде при другата, защото тук бил неговият дом. Но домът е пристан за цялото семейство, а разбирателството, доверието и уважението са на първо място. Вместо това аз трябваше да си мълча, а той да прави каквото си поиска, защото на мъжете им е позволено да изневеряват, а на жените това е забранено. Съпругът ми не ми е посягал, но с такива обидни думи ме е наричал, че на моменти дори започнах да се питам дали наистина не съм неудачница, каквато той ме изкарва. Приех го в живота си без корист, моят дом стана и негов, а сега, след 25 г. брак, ми натяква, че всичко бил постигнал сам. И за да ме унижи съвсем, повтаря, че аз не ставам за нищо, а другата била много-много нива над мен! И през ум не му минава, че ние като родители трябваше да дадем самочувствие и подкрепа на децата си, а вместо това превърнахме дома си в бойно поле.

През годините няколко пъти буквално спасявах живота му. Последното му тежко преживяване бяха няколко сериозни операции. Единствено аз го посещавах в болницата всеки ден. Гледах го като малко дете и след като го изписаха, го хранех, обличах го, приготвях му билки, извеждах го на разходки, следях състоянието му. И си мислех, че когато човек е близко до смъртта и се е запътил към отвъдното, осъзнава какво е най-важното в безценния му живот и кой е до него. Но за пореден път се излъгах. Сега, когато той е абсолютно възстановен, аз пак съм никоя. Просто една пречка да бъде щастлив. Пак обижда, пак унижава, пак е груб. Държи се така не само с мен, а и със синовете ни, за които казва, че били същите като майка си.

Като че ли те са само мои, а не наши. Може би ще попитате защо толкова се грижех за него? От човещина – ако не го бях направила, сега нямаше да е жив. Не мога да понеса такава тежест и вина в душата си. Спокойна съм, че съм направила това, което всеки съвестен човек би направил. Той не заслужава, знам. Това обаче беше само един знак на съдбата – ако не го е разбрал, тя пак ще го посети. Пророчицата Ванга е казала: “Направи добро – надявай се. Направи лошо – чакай го!” Дали съм направила добро или зло, Господ ще отсъди. Спокойна съм, защото не нося грях в сърцето си.

Сега осъзнавам, че съм била истински щастлива само със своите родители. За тях бях безценна и това ме крепеше през годините. Чувствам се виновна пред децата си, че не живеят радостно в сплотено семейство, каквото имах аз. До късно не заспивам и все се моля сутринта, когато се събудя, да е станало чудо, да чуя хубавото си име от устата на мъжа си, а не обидни квалификации. Толкова малко искам – като се прибера вкъщи, всички да са усмихнати, да има разбирателство и подкрепа. Нося доброта в сърцето си, а няма на кого да я дам. И любов – най-красивото чувство, но тя… не ме обича.

Дните ми са сиви и самотни, няма на какво да се зарадвам. Убийствено е да си с някого и да се чувстваш сам. Питам се дали ако отида в отвъдното, там ще ме чакат моите родители. Дали ще ме упрекнат, че съм била слаба и не съм се борила… Не зная тези отговори. Не зная и как да излекувам душата си. Дано и в моя жалък живот се появи светъл лъч, за да го направи по-смислен и по-красив.

Надя

Източник: Лична драма

Още новини
Оуен Патерсън унизи българите

Оуен Патерсън унизи българите

Оуен Патерсън унизи берачите на ягоди. Наскоро изказването на британеца Оуен Патерсън разгневи българите и то съвсем основателно. Депутатът, който изказа съмнение, че румънците и българите, които идват на Острова, за да берат ягоди, не знаят как да боравят с мобилен...

повече информация
Златна 2021 година за 3 зодии

Златна 2021 година за 3 зодии

Златна 2021 година се очертава за три зодии. И така, всички вече очакваме с нетърпение кога ще си отиде тази мръсна година на Плъха и ще дойде прекрасната и добра година на Вола.Тамара Глоба бърза да угоди с прогнозата за 2021 г. и да каже, че ще стане щастлив и...

повече информация
Насилникът ми си намери друга

Насилникът ми си намери друга

Насилникът ми ме тормозеше редовно. Ето моята история. Той ме блъсна в колата си и яростно се обърна към мен. В следващия момент усетих как юмрукът му се заби в лявата страна на челюстта ми. От силния удар залитнах, удряйки главата си в прозореца. Но това не беше...

повече информация
Иво Тинков се върна на село

Иво Тинков се върна на село

Иво Тинков се отказа от доходната си работа в Щатите заради бащината градина с ябълки. Ако ви се е случвало да пътувате между китните селата Строево и Малък чардак, няма как да не видите един от най-големите масиви с ябълки в региона, който е с площ от 120 декара....

повече информация
Advertisements
Баща изоставил отново дъщеря си

Баща изоставил отново дъщеря си

Баща изоставил отново дъщеря си. Днес ще ви разкажа историята за един странен подарък – подаръкът от тати! Това не е моята история, а на красивата ми приятелка Мария. Не можах да разбера тя се намръщи на секундата, сякаш изпитваше силна душевна болка, когато я попитах...

повече информация
Зимата на 2020-2021

Зимата на 2020-2021

Зимата на 2020-2021 се очертава като сложна. Нашите предци са се опитвали да предсказват времето от древни времена. През цялата история на човечеството са се натрупали огромен брой знаци, по които човек може да разбере каква ще бъде тази или онази зима. Времето тази...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.