Помогнах на съпруга си, а той пак ме унижи
Дата на публикуване: 27.03.2020
помогнах на съпруга си

Помогнах на съпруга си, а той пак ме унижи

Помогнах на съпруга си, когато беше с опасност за живота, но каква полза. Така започва историята ми. От малка мечтаех да срещна мъжа, който ще ме обича до лудост, а аз за него ще съм единствена. Такъв пример ми бяха моите родители – през целия им съвместен живот не съм ставала свидетел на разправии и обиди. Дори когато не бяха на едно мнение, без скандали, а кротко и с шеги постигаха разбирателство. С радост се прибирах в нашия малък и уютен дом, където бях обичана, защитавана, насърчавана. Там и с тях се чувствах значима. Когато се омъжих, исках всичко това да пренеса и в своето семейство. Дълго си затварях очите и мислех, че всичко върви по мед и масло, но не беше така. Затова и спокойствието беше измамно. През последните 10 години и синовете ни станаха свидетели на нашите кавги и на грозните сцени. Те се случваха заради извънбрачна връзка на баща им, който не се и опитваше да я запази в тайна.

Не искаше да отиде при другата, защото тук бил неговият дом. Но домът е пристан за цялото семейство, а разбирателството, доверието и уважението са на първо място. Вместо това аз трябваше да си мълча, а той да прави каквото си поиска, защото на мъжете им е позволено да изневеряват, а на жените това е забранено. Съпругът ми не ми е посягал, но с такива обидни думи ме е наричал, че на моменти дори започнах да се питам дали наистина не съм неудачница, каквато той ме изкарва. Приех го в живота си без корист, моят дом стана и негов, а сега, след 25 г. брак, ми натяква, че всичко бил постигнал сам. И за да ме унижи съвсем, повтаря, че аз не ставам за нищо, а другата била много-много нива над мен! И през ум не му минава, че ние като родители трябваше да дадем самочувствие и подкрепа на децата си, а вместо това превърнахме дома си в бойно поле.

През годините няколко пъти буквално спасявах живота му. Последното му тежко преживяване бяха няколко сериозни операции. Единствено аз го посещавах в болницата всеки ден. Гледах го като малко дете и след като го изписаха, го хранех, обличах го, приготвях му билки, извеждах го на разходки, следях състоянието му. И си мислех, че когато човек е близко до смъртта и се е запътил към отвъдното, осъзнава какво е най-важното в безценния му живот и кой е до него. Но за пореден път се излъгах. Сега, когато той е абсолютно възстановен, аз пак съм никоя. Просто една пречка да бъде щастлив. Пак обижда, пак унижава, пак е груб. Държи се така не само с мен, а и със синовете ни, за които казва, че били същите като майка си.

Като че ли те са само мои, а не наши. Може би ще попитате защо толкова се грижех за него? От човещина – ако не го бях направила, сега нямаше да е жив. Не мога да понеса такава тежест и вина в душата си. Спокойна съм, че съм направила това, което всеки съвестен човек би направил. Той не заслужава, знам. Това обаче беше само един знак на съдбата – ако не го е разбрал, тя пак ще го посети. Пророчицата Ванга е казала: „Направи добро – надявай се. Направи лошо – чакай го!“ Дали съм направила добро или зло, Господ ще отсъди. Спокойна съм, защото не нося грях в сърцето си.

Сега осъзнавам, че съм била истински щастлива само със своите родители. За тях бях безценна и това ме крепеше през годините. Чувствам се виновна пред децата си, че не живеят радостно в сплотено семейство, каквото имах аз. До късно не заспивам и все се моля сутринта, когато се събудя, да е станало чудо, да чуя хубавото си име от устата на мъжа си, а не обидни квалификации. Толкова малко искам – като се прибера вкъщи, всички да са усмихнати, да има разбирателство и подкрепа. Нося доброта в сърцето си, а няма на кого да я дам. И любов – най-красивото чувство, но тя… не ме обича.

Дните ми са сиви и самотни, няма на какво да се зарадвам. Убийствено е да си с някого и да се чувстваш сам. Питам се дали ако отида в отвъдното, там ще ме чакат моите родители. Дали ще ме упрекнат, че съм била слаба и не съм се борила… Не зная тези отговори. Не зная и как да излекувам душата си. Дано и в моя жалък живот се появи светъл лъч, за да го направи по-смислен и по-красив.

Надя

Източник: Лична драма

[frontpage_news widget="7303" name=""]
Касисът е много полезен

Касисът е много полезен

Касисът е много полезен сезонен плод. Освен характерния вкус, той има и ценни хранителни стойности и лечебни свойства. В същото време съдържа сравнително малко калории. В медицината най-често се използват сок от касис, листа и масло от семената му. В 100 грама от този...

повече информация
Дръжки от череши

Дръжки от череши

Дръжки от череши не бива да се изхвърлят. Черешите са едни от най-хранителните плодове. Но знаехте ли за ползите за здравето на черешовите семена? Какво всъщност е черешата? Черешата е плод от рода „Prunus“ и е част от семейство „Rosaceae“. Името му идва от...

повече информация
Лукът е много полезен

Лукът е много полезен

Лукът е един от най-старите зеленчуци, познати от хиляди години. Важното е, че освен вкусовите си качества, има и ценни лечебни свойства. Лукът е бил важен елемент от народната медицина и днес с готовност посягаме към него не само в кухнята. Разберете защо лукът е...

повече информация
Лимонът сваля кръвното

Лимонът сваля кръвното

Лимонът сваля кръвното ни налягане, пречиства и детоксикира. Когато сутринта отидем в кухнята, първата мисъл, която изниква в главата ни, е да пийнем ароматно кафе или чай. Ами ако започнем деня си с чаша топла вода (може би на стайна температура) със сок на половин...

повече информация
Гняв към хората изпитват 5 зодии

Гняв към хората изпитват 5 зодии

Гняв към хората изпитват 5 зодии. Смятате ли, че сте от хората, които нямат търпение към другите и понякога си повтарят в претъпкан автобус, че „мразят хората“? Повярвайте ми, има и такива, за които е обичайно да се чувстват раздразнени от присъствието на другите....

повече информация
Топлинен или слънчев удар

Топлинен или слънчев удар

Топлинен или слънчев удар - и двете състояния са много неприятни. След многото прохладни месеци през лятото обичаме да прекарваме повече време на открито. Струва си обаче да запомним, че дългото излагане на топлина може да има отрицателни последици, а термичното...

повече информация

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.