Помогнах на съпруга си, а той пак ме унижи
Дата на публикуване: 27.03.2020
помогнах на съпруга си

Помогнах на съпруга си, а той пак ме унижи

Помогнах на съпруга си, когато беше с опасност за живота, но каква полза. Така започва историята ми. От малка мечтаех да срещна мъжа, който ще ме обича до лудост, а аз за него ще съм единствена. Такъв пример ми бяха моите родители – през целия им съвместен живот не съм ставала свидетел на разправии и обиди. Дори когато не бяха на едно мнение, без скандали, а кротко и с шеги постигаха разбирателство. С радост се прибирах в нашия малък и уютен дом, където бях обичана, защитавана, насърчавана. Там и с тях се чувствах значима. Когато се омъжих, исках всичко това да пренеса и в своето семейство. Дълго си затварях очите и мислех, че всичко върви по мед и масло, но не беше така. Затова и спокойствието беше измамно. През последните 10 години и синовете ни станаха свидетели на нашите кавги и на грозните сцени. Те се случваха заради извънбрачна връзка на баща им, който не се и опитваше да я запази в тайна.

Не искаше да отиде при другата, защото тук бил неговият дом. Но домът е пристан за цялото семейство, а разбирателството, доверието и уважението са на първо място. Вместо това аз трябваше да си мълча, а той да прави каквото си поиска, защото на мъжете им е позволено да изневеряват, а на жените това е забранено. Съпругът ми не ми е посягал, но с такива обидни думи ме е наричал, че на моменти дори започнах да се питам дали наистина не съм неудачница, каквато той ме изкарва. Приех го в живота си без корист, моят дом стана и негов, а сега, след 25 г. брак, ми натяква, че всичко бил постигнал сам. И за да ме унижи съвсем, повтаря, че аз не ставам за нищо, а другата била много-много нива над мен! И през ум не му минава, че ние като родители трябваше да дадем самочувствие и подкрепа на децата си, а вместо това превърнахме дома си в бойно поле.

През годините няколко пъти буквално спасявах живота му. Последното му тежко преживяване бяха няколко сериозни операции. Единствено аз го посещавах в болницата всеки ден. Гледах го като малко дете и след като го изписаха, го хранех, обличах го, приготвях му билки, извеждах го на разходки, следях състоянието му. И си мислех, че когато човек е близко до смъртта и се е запътил към отвъдното, осъзнава какво е най-важното в безценния му живот и кой е до него. Но за пореден път се излъгах. Сега, когато той е абсолютно възстановен, аз пак съм никоя. Просто една пречка да бъде щастлив. Пак обижда, пак унижава, пак е груб. Държи се така не само с мен, а и със синовете ни, за които казва, че били същите като майка си.

Като че ли те са само мои, а не наши. Може би ще попитате защо толкова се грижех за него? От човещина – ако не го бях направила, сега нямаше да е жив. Не мога да понеса такава тежест и вина в душата си. Спокойна съм, че съм направила това, което всеки съвестен човек би направил. Той не заслужава, знам. Това обаче беше само един знак на съдбата – ако не го е разбрал, тя пак ще го посети. Пророчицата Ванга е казала: “Направи добро – надявай се. Направи лошо – чакай го!” Дали съм направила добро или зло, Господ ще отсъди. Спокойна съм, защото не нося грях в сърцето си.

Сега осъзнавам, че съм била истински щастлива само със своите родители. За тях бях безценна и това ме крепеше през годините. Чувствам се виновна пред децата си, че не живеят радостно в сплотено семейство, каквото имах аз. До късно не заспивам и все се моля сутринта, когато се събудя, да е станало чудо, да чуя хубавото си име от устата на мъжа си, а не обидни квалификации. Толкова малко искам – като се прибера вкъщи, всички да са усмихнати, да има разбирателство и подкрепа. Нося доброта в сърцето си, а няма на кого да я дам. И любов – най-красивото чувство, но тя… не ме обича.

Дните ми са сиви и самотни, няма на какво да се зарадвам. Убийствено е да си с някого и да се чувстваш сам. Питам се дали ако отида в отвъдното, там ще ме чакат моите родители. Дали ще ме упрекнат, че съм била слаба и не съм се борила… Не зная тези отговори. Не зная и как да излекувам душата си. Дано и в моя жалък живот се появи светъл лъч, за да го направи по-смислен и по-красив.

Надя

Източник: Лична драма

Още новини
Седмичен хороскоп 26.07-1.08.2021

Седмичен хороскоп 26.07-1.08.2021

Седмичен хороскоп 26.07-1.08.2021 ви вещае емоционален период, богат на всякакви събития и новини. Не се поддавайте на емоциите, а мислете трезво и практично. Избягвайте да се предоверявате на хората и пазете здравето си. Намерете време да сбъднете поставените си...

повече информация
Седмичен хороскоп 19-25.07.2021

Седмичен хороскоп 19-25.07.2021

Седмичен хороскоп 19-25.07.2021 ви вещае период на нови идеи и планове за повечето зодиакални знаци. Времето е подходящо за нови инвестиции и захващане на допълнителна работа. Не се преуморявайте, останете сами със себе си в даден период - когато е възможно. Пазете...

повече информация
Юксел Кадриев вярва в Бог

Юксел Кадриев вярва в Бог

Юксел Кадриев вярва в Бога. „Трябва да сме благодарни та Бог, че се събуждаме здрави и въобще започваме деня си. Сьщо така, че ни позволява да заспим в спокойствие. Винаги има нeщо, което осмисля деня ти“, сподели оrкровение Юксел Кадриев. Оказа се, че журналистът е...

повече информация
Писмо от Щатите

Писмо от Щатите

Писмо от Щатите пристигна до българка след като пътува 49 години. Това разказа пред бТВ Даниела Николаева. Тя живее от пет години на ул. Баба Илийца в столичния квартал Лагера. Преди няколко дни тя изненадващо намира в пощенската си кутия писмо, изпратено на 19...

повече информация
Advertisements
Жени на 40 изглеждат като момичета

Жени на 40 изглеждат като момичета

Жени на 40 изглеждат като момичета, а други вече са баби. Защо се случва това? И не, не касае използването на козметика и процедури. Ето няколко причини, поради които много жени на четиридесет години се смятат, а и изглеждат като баби: 1. Човек получава усещането, че...

повече информация
Северна Добруджа се дава на Румъния

Северна Добруджа се дава на Румъния

Северна Добруджа се дава на Румъния. През 1978 г. изтекъл 100-годишният договор, но Брежнев казал на Първия, че не иска да се кара с Чаушеску. Страх го било да не напусне соцлагера. След знаменателните победи на Трета армия под командването на генерал Стефан Тошев и...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.