Помощта към мама успя да сложи прът в брачния ми живот. Някак си не беше справедливо всичко това. Днес ще ви разкажа за голямата си мъка – мъката на един предан син. Отгледан съм от самотна майка. Въпреки че нямахме опора, живеехме много добре. Разбирахме се, подкрепяхме, и с чисто сърце мога да заявя, че никога не ми се е намесвала в личния живот. Когато завърших гимназия, започнах работа в голям завод. Всеки месец давах половината си заплата на майка ми, а другата половина оставях за мои лични нужди. Две години по-късно срещнах жената, в която се влюбих лудо, а след няколко месеца се ожених за нея. От предишния си брак Елена има апартамент с две спални и 6-годишна дъщеря на име Катя. За съжаление преди да се обвържем, с любимата ми не сме обсъждали подробности около семейния ни бюджет.
Съпругата ми взима по-малка заплата, която заминава предимно за нейни нужди, но не е съгласна да продължавам да отделям една част за майка си. Наясно съм, че без финансовата ми подкрепа, с нейната нищожна пенсия, тя просто ще умре от глад. Майка ми живее сама в тристаен апартамент и през зимата има огромни сметки за ток и парно. Като си купи лекарства и плати част от сметките, едва й остава за прехрана. Откакто съпругата ми научи, че помагам на майка си, у дома всекидневно има скандали. Според думите й, щом пенсията й не стига, можела да стане чистачка в тяхната фирма. Сега си търся втора работа. Непрекъснатите кавги съсипаха нервите ми. Ако знаех, че ще е така, изобщо нямаше да се оженя. Животът ми се превърна в един малък кошмар.
Исках да направя добро, а то какво се оказа! Какво бихте ме посъветвали да направя? Как да се справя с тази ситуация? Може би трябваше предварително да обсъдим тези неща, а не да прибързваме със стватбата. Но в крайна сметка аз бях влюбен в нея и не мислех. А сега си патя за това.
Източник: С кафето