Попаднах на измамник, въпреки, че години наред се пазех от такива, които с нежни думи и страстни прегръдки примамват наивните женски сърца, а после ги оставят разбити и съсипани. Но колкото и да се пазех, писано било да стана жертва на чаровен мошеник. В началото на годината навърших 50. Нямам съпруг и деца – работохоличка съм и посвещавам цялата си енергия на работата. Красива жена съм, спортувам, поддържам си фигурата и никой не може да каже, че съм на 50. Личният ми живот е скучен, но доскоро това не ме смущаваше.
Преди много време един мъж разби сърцето на най-добрата ми приятелка, а в резултат тя посегна на живота си. Още тогава, докато я гледах на командно дишане в реанимацията, си обещах, че никога няма да стана жертва на някой безсърдечен мачо. Силна съм, умна, красива, материалното ми състояние е отлично – мога да живея и без красиви, но лъжливи мъжки очи.
Ежедневието ми беше строго подредено: след тежък работен ден с котарака Томи сядахме пред телевизора с голяма купа сладолед. Брокер на недвижими имоти съм и прекарвам повече време, показвайки ги на клиентите, отколкото в офиса. Заради ожесточената конкуренция се налагаше да работя и през уикендите, а в малкото ми останало време проучвах пазара.
Вероятно щях да запазя енергичното си темпо, ако миналото лято не се помина леля ми. С нея много си приличахме: и двете нямахме семейства и личен живот, но пък имахме пари. Изпратих леля достойно в последния й дом и като нейна единствена роднина изведнъж се оказах наследник на цялото й имущество. Наближаваше август и, заразена от общия отпускарски дух, взех нетипичното за мен решение това лято и аз да си почина като “бял” човек. Речено-сторено.
Резервирах си хотелска стая в един от най-луксозните ни морски курорти, поверих своя котарак Томи на съдружничката си и една ранна утрин запалих колата – надувайки радиото до дупка, отпраших към морето.
Няколко часа по-късно, с огромна шапка на главата, възторжено наблюдавах синьо-зелените морски вълни. Морето притежава онази магия, която те кара да се слееш с него. Забравяш всичко: работа, конкуренция, претенциозни клиенти, мърморещи началници. Соленият аромат те примамва, а нежната прегръдка на вълните те кара да си спомниш, че някога и ти си бил дете.
Точно така се почувствах и аз – свободна и щастлива. След като подредих багажа си в стаята, облякох новия си бански и пъргаво се затичах към плажа. Два дни непрекъснато релаксирах: плаж, коктейли, спане на обяд и вкусни вечери в ресторанта. А на третия ден тялото ми така загоря, че реших да пропусна няколко слънчеви бани.
Някъде в ранния предиобед реших да изпия нещо леко в лоби бара. Седнах на терасата с чаша студено “Мохито” и отпивайки от сламката, премрежено наблюдавах хоризонта. Очарована от гледката и под въздействието на коктейла, блажено затворих очи.
Събудих се от несигурно докосване по ръката. Над мен се беше надвесил непознат мъж и учтиво ми правеше забележка: “Госпожо, заспали сте. Днес е особено горещо и опасно да спите на открито.” Прозявайки се широко, погледнах непознатия и замръзнах на място. Истински Аполон: прекрасна коса, възхитителна усмивка и напомпани мускули.
Ето това беше моментът, в който забравих какво си обещах, докато наблюдавах приятелката си в реанимацията. Изправих се от стола и с примамваща усмивка го поканих да го почерпя с питие в знак на благодарност. Два часа по-късно с Жулиен се държахме свойски и доста освободено, а в края на вечерта главата ми почиваше на рамото му. На другия ден се събудих в леглото на чаровния кавалер.
Господи, никога не бях преживявала толкова страстна нощ! Погледнах към него, той все още спеше и на дневна светлина ми се стори още по-изкусителен. Как щеше да ми завижда колежката, когато й разкажех за младока и лудата ни нощ. Две седмици бяхме неразделни. За да не пилеем излишни пари, както каза той, освободих стаята си и се преместих в неговата. Денем правехме слънчеви бани, наемахме си водно колело или просто лежахме, хванати ръка за ръка, на плажа. Жулиен обичаше да говори за изкуство, а когато го слушах, огнени тръпки побиваха цялото ми тяло. Нищо не разбирах от казаното, но пък гласът му беше толкова сладък!
В нашата любовна игра той беше водещият. Избираше в кой ресторант ще обядваме и вечеряме, или просто да потърсим спасение от жарките слънчеви лъчи. Чаровният ми любовник имаше усет за класа, защото ресторантите, които посещавахме, бяха от най-скъпите. Исках да му покажа, че съм силна жена, която цени своята независимост, затова когато сервитьорите дискретно ни носеха сметката, уверено подавах картата си, настоявайки аз да платя цялата сметка. А тя винаги беше трицифрена. Удоволствието да вечерям с Жулиен не беше от най-евтините, но – по дяволите – имах твърдото намерение да пръсна всички пари, които ми остави леля.
В началото на третата седмица се случи нещо неочаквано.
Точно излизах гола от банята, кършейки изкусително бедра, когато телефонът на моя Аполон иззвъня. Разговорът беше кратък, но явно неприятен, защото красивото му лице помръкна. Попитах го какво става, но вместо да ми отговори, с тъжна гримаса той си наля чаша уиски. Това вече ме притесни – той не обичаше твърд алкохол. Настоятелно повторих въпроса си и тогава чаровният ми любовник колебливо каза: “Баба ми… паднала е лошо. Трябва да я оперират спешно, а точно сега нямам нужната сума!”
След тези думи Жулиен покри лицето си в шепи и ридания разтърсиха силните му рамене. Господи! Моят нежен, пленителен и романтичен Аполон плаче като малко дете! Обзета от дълбоко състрадание, сложих ръка на раменете му и бързо казах: “Скъпи, но за какво съм аз? Ще ти заема пари, а ти ще ми ги върнеш, когато можеш.” Първоначално той отказа предложението ми, но след упорит натиск от моя страна, напомняйки му, че сме влюбена двойка, Жулиен прие помощта ми, обещавайки да върне парите с лихва. На другия ден му напълних догоре резервоара на колата и му набутах в ръцете плик с голяма сума за лични нужди. Жулиен се закле, че никога няма да забрави този жест, даде ми адреса на баба си, на който да го потърся след няколко дни, целуна ме и тръгна. Остатъка от почивката прекарах на плажа, мечтаейки да видя по-скоро своя Аполон. Дали ще ми предложи брак? Ама, разбира се!
Най-накрая отпуската ми изтече и без да губя време, си стегнах багажа, за да напусна хотела. Но на излизане на рецепцията ме спряха и ме помолиха да платя сметката за пребиването ни. Учудих се, защото Жулиен спомена преди това, че е предплатил стаята, и уверено им казах, че е станала грешка. Администраторът – младо възпитано момче, тактично се извини и каза, че -преди да си тръгне – съпругът ми лично ги е уведомил, че аз – неговата жена, ще платя цялата сметка. Все едно падна бомба. Докато плащах, изчервена, мигах на парцали. Може би аз не съм разбрала правилно!
Последвалите събития опровергаха съмненията ми, че е станала грешка. Когато след два часа лудо шофиране в натоварен график пристигнах на адреса, разбрах, че там няма никаква баба. Нито пък Жулиен. И никога не е имало. Телефонът му също не отговаряше. Замаяна от силната жега и жестокия шок, влязох в първия магазин и си купих голямо шише студена вода. Полях си главата, за да дойда на себе си, седнах в нагрятата кола и подкарах към вкъщи. В моя сигурен дом, в който единственият мъж, който е влизал и който в бъдеще ще влезе, е котаракът ми Томи. Правилно са казали хората – безплатен обяд няма. Цената на красивата ми морска любов и горещите страстни нощи е разбитото ми сърце и празната банкова сметка.
Виолета
Източник: Лична драма