Предателството на съпругата ми
Предателството на съпругата ми беше най-лошото нещо в живота ми. Вероятно сте чували поговорката “С чужда пита помен прави”? Тази мъдрост засяга много човешки отношения, включително и любовните. Преди години, подгонен от безработицата и ниските заплати, реших да потърся спасение в чужбина. Наскоро се бях оженил и като повечето млади семейства със съпругата ми преживявахме тежък период. След сватбата с Вяра се нанесохме в апартамента, който й беше завещан от покойния й дядо. Отдавна необитаемо, жилището беше почти празно и имаше нужда от основен ремонт. Освен едно старо легло, маса и няколко стола, в него нямаше почти нищо друго. Размишлявайки трезво над ситуацията, преценихме, че първо аз ще замина в чужбина, а щом се устроя, ще я взема при мен. С общи усилия и труд двамата щяхме да съберем достатъчно средства, за да обзаведем жилището и да отделим известна сума за отглеждането на бъдещия ни наследник. Ето така с мечти за един по-добър живот заминах за Германия.
Първите няколко месеца редовно се чувахме с Вяра по телефона, казвахме си колко се обичаме и си вдъхвахме надежда по-бързо да се съберем. Щастлив, че съпругата ми непрекъснато мисли за мен, имах усещането, че ми растат криле на гърба, работех много и спестявах всичко. След известно време успях да наема квартира за двама и дори уредих работа и за Вяра. Но когато й съобщих новината, за моя изненада тя не реагира, както очаквах. С колеблив тон Вяра ми призна, че напоследък нещо не й е добре и сега не може да пътува. Притеснен за състоянието й, я помолих да се грижи за себе си, а другото да остави на мен. Две години се блъсках като роб, усамотявах се, никъде не излизах след работа, отказвах на колегите да седнем на чаша бира през уикендите.
Това, което отделях, изпращах на жена си, а тя ми докладваше, че е купила нови мебели, климатик, готварска печка, плазмен телевизор, дори здравето й се възстановило. С времето обаче започна да иска да й давам повече пари – все някъде изниквала нужда от ремонт и подмяна на тръби, инсталация и пр., и аз й вярвах. Представях си, че щом се прибера у дома, ще намеря апартамента ни модерно обзаведен и най-накрая ще можем да помислим и за дете. Така развихрях фантазията си, без да подозирам и за миг какво точно се случва зад гърба ми.
Няколко пъти майка ми спомена, че е виждала съпругата ми с друг мъж, но тъй като знаех, че двете не се обичат особено, си казвах, че думите й са плод на поредната интрига и вероятно цели да ме раздели с любимата жена.
Една вечер ми позвъни и плачейкиме помоли да си дойда възможно най-скоро, защото нещата са сериозни. Изведнъж носталгията и желанието да видя отново Вяра така ме завладяха, че още на другия ден помолих за отпуска и си купих билет. Исках да изненадам съпругата си, затова не й казах, че се завръщам. В самолета си представях как ще се хвърли щастлива на врата ми, ще ме прегърне и в топлите й обятия ще забравя всички неволи, които преживях.
Но когато отключих вратата на апартамента, изумен отстъпих назад. Гледах и не вярвах на очите си: както празно оставих жилището ни, така и го намерих. Нямаше мебели, техника, дори и ремонт не беше направен. Шокиран обикалях стаите, питайки се какво е направила Вяра с парите, които редовно й изпращах. Преди да тръгна, си спомням, че жена ми беше окачила сватбената ни снимка на стената, а сега и тя липсваше. Колата ми също беше изчезнала някъде.
Въпросите напираха в главата ми, но отговори не намирах. Набрах я по телефона, оказа се изключен. Няколко часа чаках да се прибере и да ми обясни защо толкова време ме е лъгала. Вече и дума не можеше да става за романтична изненада, исках само истината.
Цяла нощ обикалях като полудял празния апартамент, а на сутринта, уморен и изтощен, позвъних на вратата на майка ми. Баща ми почина преди четири години, само аз й останах. Горката, щом ме видя, от очите й рухнаха радостни сълзи. И от толкова време първият човек, когото прегърнах, не беше съпругата ми, а майка ми. Малко по-късно внимателно слушах разказа й и с всяка нейна дума все по-трудно възприемах реалността. Преживял съм много предателства и разочарования, но най-голямото ми го нанесе жената, която обожавах.
Оказа се, че няколко месеца след като съм заминал, Вяра си намерила любовник – разведен мъж, безработен, от години живеещ на гърба на родителите си. С една дума – човек без морал и достойнство. Докато аз се блъсках в чужбина и пестях всеки цент, Вяра и този търтей живеели с моите пари. Лятото ходели на море, виждали са ги и в ресторанти пред отрупани маси, а за да докаже голямата си всеотдайност, Вяра му подарила колата ми.
Прибрах се у дома, смачкан от мъка. За съвсем кратък период любовта ми се превърна в омраза. Три дни чаках Вяра да се завърне, звънях й на телефона, който отново беше изключен, разпитвах приятелите й, но тя сякаш беше потънала вдън земя. На четвъртия – късно вечерта, си дойде. Не беше сама, а с нисък мъж с грубо лице, изпъкнали скули и видимо подпийнал. Аз и съпругата ми застанахме един срещу друг и се гледахме като непознати хора. Всъщност изглежда, че никога не сме се познавали. Преди да успея да кажа каквото и да е, грубиянинът се изправи като канара до вратата, вдигна пръст и изфуча: “Какво правиш в дома на жена ми? Дигай си задника и изчезвай оттук!” Неговата жена! Вяра мълчеше и гузно гледаше встрани…
Тръгнах си, но не защото се уплаших от този нещастник, с един юмрук можех да размажа наглата му физиономия, а защото проумях, че за мен няма място в къщата и че тази жена наистина не е моята съпруга. Аз осъзнах всичко това, а на тях и през ум не им мина, че вече няма на чии пари да разчитат. Нито Вяра работеше, нито търтеят й.
Седмичната отпуска изкарах при майка си, нямах сили да се обаждам на приятели, после пак се върнах в Германия. За Коледа си дойдох за няколко дни, не исках мама да е сама по празниците. На един светофар съвсем случайно видях на тротоара бившата си. Не изглеждаше никак добре: отслабнала, с износени дрехи, състарена в лицето. Смъкнах стъклото на колата и извиках високо: “Е, Вяра, как издържаш любовника си сега, когато вече няма кой да ти праща пари? Добре ти беше с чужда пита помен да правиш, нали?”
Не дочаках отговора й. Потеглих, без да се обръщам назад. За мен тя остана завинаги в миналото.
Христо
Източник: Лична драма
