Предпочете любовницата пред мен
Предпочете любовницата пред мен. Така започва моята житейска драма, позната на много жени. Със съпруга ми бяхме заедно от пет години, когато му предложиха работа в съседния град. В новия офис Мартин трудно се адаптира и дълго време беше подложен на огромен стрес. Прибираше се вкъщи ядосан и уморен, и веднага си лягаше да спи. Неусетно се отдалечихме един от друг, въпреки че се опитвах всячески да го подкрепям. В даден момент самата аз останах без сили. С времето Мартин се сближи със своя колежка, която много му помагаше в работния процес. Двамата бяха непрекъснато заедно, час през час се чуваха по телефона, докато една вечер мъжът ме не се прибра от работа. Когато на другата сутрин все пак си дойде, той заяви, че ме напуска заради колежката си.
До ден днешен не разбирам как е успяла толкова бързо да го очарова. Може би стресът е изиграл роля в тази ситуация. Изведнъж ми причерня пред очите. Хванах се за корема и плачейки казах: “Бременна съм!” Честно казано, наистина вярвах, че Мартин ще се зарадва и ще се откаже от намерението си да ме напусне. Винаги сме искали да имаме дете, затова си помислих, че новината за бъдещето му бащинство ще го върне в правия път. Вместо да се зарадва, той наведе глава и отговори, че иска време за размисъл. Няколко дни по-късно мъжът ми се обади и каза, че е взел решение.
Бил готов да ми плаща издръжка, но не желае да живее с мен. В този момент с болка осъзнах, че нищо не може да го го убеди в ценностите на нашите отношения. Сега се разкайвам, че се преместихме. Можеше да си живеем в родния град и да отгледаме детето си в дом, изпълнен с любов и хармония. Но съдбата ни отреди друго. А дали всъщност е виновна съдбата?
Източник: Лична драма
