Предпочетох да бъда сама, отколкото с него. Така започва историята ми. Със съпруга ми Адам бяхме много развълнувани, разбирайки, че ще имаме дете. Години наред се опитвах да забременея и почти се бях отказала, когато най-накрая заченах. За съжаление щастието ми беше краткотрайно, защото в осмия месец научих, че мъжът ми има афера с друга жена.
Шокиращо откритие
Когато разбрах, че очаквам дете, сексуалният ми живот мина на заден план. Не исках да навредя на бебето и по тази причина отказвах на Адам да правим секс. С нарастването на корема ми, се чувствах по-малко привлекателна. Казват, че бременните са секси, но аз не изпитвах подобно усещане. Движех се трудно, бях изморена през по-голяма част от времето, глезените ми се подуваха. Освен това спрях да нося нормални дрехи и секси бельо и се вмъквах единствено в огромни рокли, наподобяващи палатка. Изглеждах ужасно, цялата покрита с пъпки, а сексът беше последното нещо, за което можех да мисля.
С времето забелязах, че Адам изглежда леко странен, но реших, че е от стреса на работата. Няколко седмици преди да родя, съседката ми каза, че е видяла мъжа ми в магазина с някаква жена. Притеснена й отговорих, че сигурно се е припознала, но тя извади телефона си и ми показа снимките, които беше направила. Докато шокирана ги разглеждах, съседката спомена, че не иска да се забърква в семейните ни проблеми, но всъщност е виждала Адам неведнъж със същата тайнствена жена.
Истината за аферата на мъжа ми
Усетих цял спектър от емоции, след като видях снимките. Бях наранена, ядосана и объркана. Защо той ми изневери? Защо предаде мен и нероденото ни дете? Прекарах останалата част от деня, потънала в сълзи и размисли.
Когато Адам се прибра вкъщи от работа, го питах коя е жената, с която е пазарувал. Той се държеше така, сякаш нямаше представа за какво говоря, но щом му показах снимките, изведнъж избухна. Вместо да поеме отговорност за безсрамното си поведение, мъжът ми хвърли вината вината върху мен. Не можех да повярвам.
Съпругът ми заяви, че след като съм забременяла, е спрял да изпитва сексуално привличане. Също така ме обвини, че игнорирам сексуалните му нужди. Чувствал, че се грижа повече за нашето неродено бебе, отколкото за него, и от яд решил да се пофлиртува с някаква случайна жена, която срещнал в бара. Тя го карала да се чувства “отлично” и “като мъж”. Бях бясна. В онзи момент изпитах усещането, че не го искам повече в живота си и колкото по-рано си тръгне, толкова по-добре.
Избрах да бъда самотен родител
Заради силния емоционален стрес, получих контракции и раждането започна по-рано от очакваното. Притеснявах се да не загубя бебето си, но лекарите ме успокоиха, че ще се справим. Когато родих прекрасната си дъщеричка, до мен бяха само мама и сестра ми. Адам научи много по-късно, че вече е станал баща. След онзи скандал, той си събра багажа и се премести в дома на родителите си. Разбира се, родителите му бяха разстроени от раздялата ни и ни умоляваха да обмислим отново решението си, но аз учтиво им обясних позицията си.
Адам наруши брачните ни обети и нямаше връщане назад. Ако ми беше изневерил веднъж, може би щях да му простя, но доколкото разбрах, мъжът ми е имал многобройни авантюри, което е просто неприемливо. Много добре е знаел какво точно върши. Месец след като родих, подадох молба за развод. Той не възрази. Всичко, което искаше, беше да вижда дъщеря си поне веднъж седмично и да бъде част от живота й. Въпреки че ни предаде, приех молбата му. В крайна сметка е неин баща. Адам много пъти ме помоли да се върне обратно, обещавайки, че ще бъде по-добър съпруг. За съжаление щетите в брака ни са непоправими. Познавам се и знам, че не бих му се доверила отново. А как можеш да бъдеш с някой, на когото не вярваш? Предпочетох да бъда сама, отколкото да остана с него.
Последните три години бяха много трудни и все пак избирам да бъда самотен родител, отколкото дъщеря ми Крис, да израсте с родители, които си нямат доверие. Искам да кажа на всички жени, че не трябва да живеят с измамници, дори и заради децата си. Това не е истински брак, а лъжа, която рано или късно ще рухне с гръм и трясък.
Източник: Лична Драма
