Прекарах една нощ с друг мъж
Прекарах една нощ в компанията на друг мъж и животът ми се обърка. Искам да споделя с читателите най-голямата ми грешка, която допуснах в живота си и за която ужасно съжалявам, но вече е твърде късно за разкаяния.
Със съпруга ми бяхме тридесетгодишни, когато решихме да се преместим в чужбина. Мъжът ми бързо си намери добре платена работа като инженер, докато аз бях назначена на по-скромна позиция. От брака си имаме две деца, момче и момиче, на 4 и 6 години. В началото имаха проблем с комуникацията, но с времето започнаха да подобряват езиковите си умения. Не мога да се оплача, живеехме сносно, децата ми са възпитани, съпругът ми е скромен и тих човек, който ме обичаше и би направил всичко за семейството си. За съжаление понякога се налагаше да работи извънредно.
Днес с болка в душата си спомням красивите спомени, топлия дом, който имахме, семейните вечеря и празници, редките, но приятни сбирки с приятели. Липсва ми семейството ми, липсва ми домът ми, но най-много ми липсват децата. Сега те растат без мен.
Ето как се стигна дотук. На работното си място бях много срамежлива. В началото изпълнявах само заповедите на шефа и избягвах да общувам с колегите. Но с течение на времето постепенно се сближих с една колежка, а веднъж приех поканата й да идем на бар. От тази вечер двете често ходехме на шопинг, а през уикендите посещавахме баровете. Тя ме запозна с компанията си, в която ме приеха спокойно и усмихнато.
Новите ми приятелки също бяха омъжени, така че мъжът ми не ми правеше проблем, когато излизах с тях. Напротив, радваше се, че съм намерила сродни души в тази чужда за мен страна.
И така, една по една, те започнаха да ми доверяват подробности от интимния си живот, разказвайки ми приключенията си. Бях шокирана да разбера, че всички са имали любовници. Не повярвах. Чудех се кога намират време да се срещат с тях, в една толкова запълнена дневна програма. Но те ме убедиха, че сексуалният живот е много важен не само за справяне с безпокойството и напрегнатия живот, а и с битовизмите в брака. А и децата и мъжът нямало къде да избягат: пак ще се върнем при тях.
Сега се питам къде ми е бил умът, че се вързах на приказките им! През следващите дни колежката ми направи профил в сайт за интимни запознанства. Качихме мои атрактивни снимки, за да се получи интересна и забавна фотосесия. Имам стройно и привлекателно тяло и не беше чудно, че ме отрупаха с покани. След стриктен избор, се спрях на симпатичен млад мъж и си определихме среща. Срам ми е да ви призная как треперех като тийнейджърка, докато се приготвях у дома. Облякох се секси, а на мъжа си казах, че ще нощувам при приятелка.
Когато отидох на планираното място, той вече ме чакаше там. Сърдечно се приближи до мен и ме целуна по бузата. Седнахме и си поръчахме питие, но основно кавалерът ми водеше разговора. Бях объркана през цялото време. В края на вечерта мъжът предложи да отидем на хотел. Съгласих се мълчаливо. Тази нощ двамата правехме с*кс, но истината е, че никак не ми хареса. Не почувствах онази тръпка, за която приятелките ми говореха. Дали съвестта ми проговори? Не, нито за миг не се сетих за съпруга си.
Бях твърде объркана, за да мисля за нещо. Когато най-накрая свършихме, се облякохме, напуснахме стаята и се качихме в в асансьора. Но щом вратите се отвориха, първото, което видях, беше съпруга ми. Той стоеше в един от фотьойлите във фоайето и се държеше с ръце за главата. Очите ни се срещнаха. Мъжът ми се изправи, а по лицето му имаше следи от сълзи и гняв. После се обърна и си тръгна.
Избухнах в сълзи. Започнах да звъня на всичките си приятелки и да търся помощ и съвет от тях. Мъжът, с когото току-що бях прекарала нощта, се извини гузно и си замина. По-късно разбрах, че странното ми поведение е провокирало подозрението на съпруга ми, затова е решил да ме проследи. Чакал ме е пред бара, в който се срещнах с непознатия, а после и пред самия хотел. След този случай той подаде незабавно молба за развод, взе децата и ме изгони от дома ни. А аз станах за подигравка на всичките си приятелки и колежки. Това е всичко. Направих най-голямата си грешка и ще плащам, докато съм жива.
Източник: Лична драма
