Прекъснах отношения с родителите си
Прекъснах всички връзки с родителите си, които се разделиха. Така започва разказа ми. Още като дете се чудех защо родителите ми обичат да лъжат. Баща ми рядко се прибираше вечер у дома, а когато си идваше, винаги беше пиян. С майка ми се караха, биеха, ругаеха, сякаш бяха врагове. Тя не му обръщаше внимание, не говореше за него, но само до момента, в който някой ни идваше на гости. Веднъж на гости ни дойде моята кръстница и майка ми започна да се хвали със скъпите подаръци, които татко й направил. Гордо показваше златните си обици, новите дрехи, а лицето й светеше от радост. Кръстницата ми гледаше със завист и злобно отсичаше: “Ана, каква си късметлийка: мъж с добра работа и заплата, обожава дъщеря ти и те носи на ръце”. Веднъж се случи нещо, което никога няма да забравя. Бях на 7 години, когато баща ми замина отново на дълго пътуване. След поредното му заминаване, майка ми изпадна в нервна криза и спря да полага грижи за мен. Беше декември, и едно приятелче ме покани да отидем с колата на баща му в детския парк, където можехме да се пързаляме с шейни. Прекарахме много весело: спускахме се, биехме се със сняг, но в един момент чух познат глас зад гърба си.
Да, това беше гласът на баща ми. Зарадвах се, че го чувам, обърнах се да го потърся и тогава го видях да се пързаля с шейна, прегърнал непознато момче, което го наричаше татко. Втурнах се към него, но той ме отблъсна и каза да не казвам на майка за срещата ни. След това хвана ръката на момчето и си тръгнаха.
Но още щом се прибрах, бързо изтичах при майка ми, за да й разкажа всичко. Майка ми имаше гости – леля Анджела, но въпреки това, още от прага на вратата започнах да й разказвам какво се случи. Тя пребледня, а леля Анджи мълчеше. Когато гостенката ни си тръгна, майка ми ме удари за първи път. Заплаках и я попитах защо ме удари, а тя ми отговори, че не е моя работа да се бъркам в живота им. Настъпи Нова година, а баща ми не се прибра. От този ден майка ми се пропи. След време татко се завърна за рождения ми ден и отново изиграхме лицемерната роля на идеалното семейство.
Изминаха дълги години. Завърших училище и започнах работа. Няколко месеца по-късно, се запознах с бъдещия си съпруг и след година вдигнахме голяма сватба. Но по време на празничния обяд се случи нещо неочаквано: баща ми се изправи и пред гостите вдигна тост, който разкри фалшивите отношения в семейството ни: “Катя, надявам се, че със съпруга ти ще бъдете истинска семейна двойка и няма да се налага да лъжете близките си, че се обичате, както години наред с майка ти правехме. Днес, тук, пред всички вас заявявам, че искам развод!”.
След речта на баща ми, сватбата беше напълно провалена. Не след дълго родителите ми се разведоха. Трудно преживях публичния скандал и решително прекъснах всякакви отношения с тях. Изминаха повече от 12 години, когато един ден съвсем случайно срещнах майка си. Заговорихме се и тогава тя ми разкри причината за отношението на баща ми към нея. Оказа се, че двамата излизали заедно в младежките си години. За татко връзката им била единствено флирт, но за майка ми – първата голяма любов. Когато решил да я остави, майка ми му съобщила, че е бременна. Притиснат от обстоятелствата и най-вече от собствените си родители, баща ми бил принуден да се ожени за нея. За съжаление, така и не успял да я обикне.
През целия си брачен живот двамата си останали чужди. Но все пак здрав и жизнен човек – имал е своите нужди и затова се е впускал в многобройни извънбрачни авантюри. Не ни зарязал напълно, защото се страхувал, че майка ми ще разкрие истината пред всички. Но най-шокиращото, което научих е, че баща ми има второ семейство и деца. След този разговор реших да поискам обяснение от самия него, но разбрах, че е напуснал страната преди 8 години с момиче, което може да му бъде дъщеря. Оказа се, че не съм познавала баща си! Дано никога не го срещна отново, защото, кълна се, готова съм да го заплюя в лицето!
Източник: Лична драма
