През 1962 година се ражда осеммилионният българин
Осеммилионният българин се появява на този свят след 1944 година. Зад това „загадъчно“ заглавие се крие печалният факт, че в днешно време населението на България постоянно намалява. Причините се знаят: увеличена смъртност при намаляваща раждаемост дава устойчив отрицателен прираст, към което следва да се добави непресекващия поток от българи, които напускат завинаги родината си в търсене на висок жизнен стандарт (тук популистите биха направили замяната: „начин на оцеляване“). Във всеки случай, времето след 9.09.1944, до към средната част на 70-те год. миналия век се характеризира с тясно обвързване броят на населението с жизнения стандарт…
С други думи, колкото повече е броят на българите, толкова по-добре те живеят… Така че никак не е учудващо, че тази силно съмнителна теза се е използвала от пропагандния комунистически апарат, за да се повдига изкуствено тонуса на здраво закапсулираното в границите на страната население…
Затова, очакваното раждане на осеммилионния българин през април в далечната 1962 година се оказа далеч по-предпочитана тема за българската преса, отколкото анализа на събитията около изтеглянето на съветските балистични ракети от Куба под натиска на президента Кенеди, с което надвисналият призрак на надвисналата апокалипстична ядрена война бива погребан като че ли завинаги…
И така, докато всички българи очакват със затаен дъх епохалното събитие, в нощна на 2 срещу 3.04, в Първа градска пловдивска болница се ражда бебето Емил, провъзгласено за осеммилионния гражданин на НР България. Майка му е повече от щастлива, защото е чакала този момент цели 10 години… Но пресата не остава семейството да се радва спокойно на своето отроче: още на другия ден в стаята на родилката нахлуват журналистите и започват ожесточено да снимат майката и знаменитото бебе… Валят като дъжд поздравителни картички, телеграми, писъмца, включително и от СССР.
Снима се дори филм за бебето, който се прожектира много дълго време след неговото раждане…
Когато Емил е само на един месец, обявяват го за почетен гражданин на град Пловдив… Освен „неувяхваща“ слава има и материална награда – детско колело на 3 колелца, закупен от пловдивския вестник „Отечествен глас“… Интересът към семейството продължава още няколко години, когато то е търсено по различни поводи. Някъде около след средата на 70-те год. на изминалия век вниманието и интересът към отраслия Емил заглъхва, тъй като страната започва да очаква с нетърпение да се роди 9-милионния българин…
Така и недочаква – сривът в раждаемостта през следващото десетилетие, въпреки забраната на абортите, не дават възможност деветмилионното бебе да проплаче… Но каква е съдбата на Емил?
Още на следващата година майка му ражда сестричка и семейството отглежда децата си в принципен дух да постигат целите си винаги със собствени усилия. За съжаление бащата на Емил – майор – умира, когато синът му е само на 15 години и младежа ще трябва – както е бил възпитаван – да се оправя сам… И той го прави успешно: завършва Строителен техникум, отказва предложението да следва външна търговия в СССР и в продължение на цели 14 години работи в милицията…
Междувременно, осеммилионният българин, завършва право и става следовател. Сега е на 57 години и работи като адвокат. Днес, само неговите близки и приятели са наясно, че е бил знаменитото бебе на 20-я век. А българите, които са се „стопили“ вече под 8 милиона, се надяват да се роди новото „осемилионно бебе“…