През 1962 година се ражда осеммилионният българин

През 1962 година се ражда осеммилионният българин

Осеммилионният българин се появява на този свят след 1944 година. Зад това „загадъчно“ заглавие се крие печалният факт, че в днешно време населението на България постоянно намалява. Причините се знаят: увеличена смъртност при намаляваща раждаемост дава устойчив отрицателен прираст, към което следва да се добави непресекващия поток от българи, които напускат завинаги родината си в търсене на висок жизнен стандарт (тук популистите биха направили замяната: „начин на оцеляване“). Във всеки случай, времето след 9.09.1944, до към средната част на 70-те год. миналия век се характеризира с тясно обвързване броят на населението с жизнения стандарт…
С други думи, колкото повече е броят на българите, толкова по-добре те живеят… Така че никак не е учудващо, че тази силно съмнителна теза се е използвала от пропагандния комунистически апарат, за да се повдига изкуствено тонуса на здраво закапсулираното в границите на страната население…

Затова, очакваното раждане на осеммилионния българин през април в далечната 1962 година се оказа далеч по-предпочитана тема за българската преса, отколкото анализа на събитията около изтеглянето на съветските балистични ракети от Куба под натиска на президента Кенеди, с което надвисналият призрак на надвисналата апокалипстична ядрена война бива погребан като че ли завинаги…
И така, докато всички българи очакват със затаен дъх епохалното събитие, в нощна на 2 срещу 3.04, в Първа градска пловдивска болница се ражда бебето Емил, провъзгласено за осеммилионния гражданин на НР България. Майка му е повече от щастлива, защото е чакала този момент цели 10 години… Но пресата не остава семейството да се радва спокойно на своето отроче: още на другия ден в стаята на родилката нахлуват журналистите и започват ожесточено да снимат майката и знаменитото бебе… Валят като дъжд поздравителни картички, телеграми, писъмца, включително и от СССР.
Снима се дори филм за бебето, който се прожектира много дълго време след неговото раждане…

Когато Емил е само на един месец, обявяват го за почетен гражданин на град Пловдив… Освен „неувяхваща“ слава има и материална награда – детско колело на 3 колелца, закупен от пловдивския вестник „Отечествен глас“… Интересът към семейството продължава още няколко години, когато то е търсено по различни поводи. Някъде около след средата на 70-те год. на изминалия век вниманието и интересът към отраслия Емил заглъхва, тъй като страната започва да очаква с нетърпение да се роди 9-милионния българин…

Така и недочаква – сривът в раждаемостта през следващото десетилетие, въпреки забраната на абортите, не дават възможност деветмилионното бебе да проплаче… Но каква е съдбата на Емил?

Още на следващата година майка му ражда сестричка и семейството отглежда децата си в принципен дух да постигат целите си винаги със собствени усилия. За съжаление бащата на Емил – майор – умира, когато синът му е само на 15 години и младежа ще трябва – както е бил възпитаван – да се оправя сам… И той го прави успешно: завършва Строителен техникум, отказва предложението да следва външна търговия в СССР и в продължение на цели 14 години работи в милицията…

Междувременно, осеммилионният българин, завършва право и става следовател. Сега е на 57 години и работи като адвокат. Днес, само неговите близки и приятели са наясно, че е бил знаменитото бебе на 20-я век. А българите, които са се „стопили“ вече под 8 милиона, се надяват да се роди новото „осемилионно бебе“…

Кажете ни Какво мислите
3Like0Love0Haha0Wow1Sad0Angry

0 Comments

Оставете коментар

Този сайт използва „бисквитки“ („cookies“). повече информация

Настройките на "бисквитките" в този уебсайт са настроени да "позволяват" "бисквитките", за да ви дадат най-добрата възможност за сърфиране. Ако продължавате да използвате този уебсайт и кликнете върху "Приемам" по-долу, вие се съгласявате с това.

Затвори