Приказният живот, на когото се надявах не се случи в началото. Бях наивна провинциална девойка, току-що завършила гимназия. Пристигайки в големия град, вярвах, че ме очаква приказен живот. На телевизионния екран столицата ми се струваше особено красива, прикрила в себе си тайни магически възможности. Но това, за жалост, се оказа една голяма илюзия. Бях приета да уча в тукашния университет и след като се настаних в общежието, направих опити да се сближа със съквартирантките си. Много скоро обаче забелязах, че съм твърде скучна за техния вкус и ме намират за задръстена. И наистина – не пиех, не пушех, не скитах нощно време по дискотеки, а парите, които родителите ми изпращаха, едва ми стигаха за храна, за модни дрехи или забавления.
Освен това, аз вярвах в любовта и дълго чаках появата на онзи, който щеше да ми подари сърцето си. Тези мои мечти бяха причина за постоянните подигравки на съквартирантките ми. Един ден прочетох във вестника, че търсят крупие в казино. Парите катастрафално не ми достигаха и реших да отговоря на обявата. След един месец обучение ме наеха на работа. Работих предимно нощно време, три пъти седмично, а през деня ходех на лекции. Взимах добра заплата и спокойно можех да си позволя скъпа козметика, нови дрехи или да отида на театър.
През един работен ден към мен се приближи млад мъж, който ми се представи като Александър. Отговорих му, че е забранено да общуваме с клиенти, но когато на сутринта приключих смяната си, видях, че новият ми познат ме чака пред казиното. Александър ме изпрати до общежитието, а на следващия ден ме чакаше пред университета.
Така започна най-страшната, но и най-светлата история в живота ми.
Със Сашо се срещахме всеки ден. Бях напълно неопитна в отношенията си с мъжете и се влюбих така, както се влюбва едно невинно момиче на 18 години. Сашо ме носеше на ръце, отрупваше ме с цветя и подаръци, но и често се подиграваше на моите остарели разбирания за живота. Самият той живееше като бохем и джобовете му винаги бяха пълни с пари. Привикнала на икономии, затварях очи от ужас, когато Сашо носеше в общежието пълни торби с лакомства и деликатеси и тръшвайки се на стола, намигаше на съквартирантките ми: ” Яжте, утре пак ще има!”.
Настъпи и мигът, в който станахме интимни. Сашо не бързаше, не ме притискаше, но аз бях толкова влюбена, че нямах търпение да му се отдам. Когато разбра, че съм още девствена, в очите му се появиха сълзи. Тогава вярвах, че съм открила своята съдба. Скоро се преместих в квартирата, която Сашо беше наел за нас двамата и като едно семейство заживяхме заедно – или поне аз така си мислех. С времето открих, че той е запален по хазарта и не минаваше ден, без да посети казиното. По негова молба напуснах работа, защото според Сашо, не можел да играе спокойно, когато съм наблизо. Струваше ми се, че скоро ще ми предложи брак, затова се стараех да бъда добра домакиня и да направя дома ни възможно най-уютен.
Една вечер Сашо се върна много по-рано от обичайното и криейки очите си, попита колко пари имам. Дадох му всичко, което бях спестила от средствата, които ми отпускаше за домакински нужди. Сашо взе парите и без да ме погледне помоли да се облека, за да го придружа до игралната зала. За мое учудване, този път той не тръгна към казиното, а към дома на негов приятел.
Когато пристигнахме, Сашо отключи и леко ме бутна напред.
Веднага след това затвори вратата зад себе си. Имах време само да чуя гласа му: “Съжалявам, скъпа, аз не исках …” и изведнъж се озовах сама в чужд апартамент. С пет непознати мъже. След това всичко беше като сън. От мъжете в стаята разбрах, че Сашо е проиграл всички пари и за да продължи да играе, ме е заложил като вещ… Изпаднах в странно състояние, гласовете на мъжете кънтяха в главата ми, а пред очите ми всичко заплува…
Когато дойдох на себе си, видях, че съм в чужди мъжки ръце. Започнах да крещя от ужас, но получих силен удар в лицето. Тази нощ бях изнасилена от петимата непознати мъже. На раздяла един от тях ми каза да си държа езика зад зъбите, защото в противен случай ще убият и мен, и Сашо. Тръгнах по улицата, но не знаех накъде вървя. Вече нямах дом, в който да се прибера. След това, което ми се случи, животът ми изгуби всякакъв смисъл. Краката ми бавно ме отведоха до реката. Качих се на моста и полетях в бездната…
Спаси ме случаен минувач.
Изминаха повече двадесет години. Спасителят ми отдавна е мой съпруг и баща на двете ми прекрасни деца. Напуснахме столицата и никога повече не се обърнахме назад. Тук, в нашето малко селце, се радваме на доброжелателни хора и чист въздух. До ден днешен съпругът ми никога не попита за онази нощ, но и аз не бих могла да му разкажа. В края на краищата точно тези ужасни събития ни събраха заедно.
Източник: Лична драма
