Притча за добротата и пътищата на съдбата
притча за добротата

Притча за добротата и пътищата на съдбата

Притча за добротата, която всеки трябва да прочете. Пътищата на съдбата ни отвеждат до неподозирани дестинации и никога не знаем кой път до къде води. Трябва единствено да не прекъсваме веригата на добротата и да извадим поука.
Виктор караше към близкия град. Едва виждаше от проливния дъжд, който трополеше по прозореца на колата. Изведнъж погледът му се спря върху лъскав джип, спрян встрани от пътя. Една жена махаше за помощ, беше спукала гума. За миг си помисли да подмине, но в последния момент реши да отбие и да й помогне. Паркира колата, която притежаваше от 15 години, до джипа, който беше модел, излязал на пазара съвсем скоро. Това беше мечтаното возило за него, но не можеше да си го позволи.

Докато сменяше спуканата гума, се измокри до кости, целият се изцапа с кал и мръсотия. Но след половин час успя да приключи. Жената беше изключително благодарна.
– Какво Ви дължа? – попита го тя.
– Нищо. Помогнете на някой друг в беда и му предайте и той да продължи да предава нататък. И когато помогнете, си мислете, че сте помогнали на мен. – усмихна се Виктор.
– Мога ли поне да науча името Ви? – обърна се към него жената. – Аз съм София.
– Аз съм Виктор. – усмихна се Виктор.
След това се качи в автомобила и потегли. София продължи по пътя си. Беше измръзнала и се вмъкна в едно крайпътно кафене да изпие един чай и да се посгрее малко, преди да продължи. 

Чакаше я дълго шофиране, а отдавна вече се беше стъмнило. Седнала на масата в кафенето, не можеше да избие мисълта си за случката и за Виктор. До масата се приближи сервитьорка. Беше бременна в седмия или осмия месец. София си поръча един чай. Когато сервитьорката й го донесе, тя я попита:

– Защо работите в тази напреднала бременност?
– За съжаление с моят съпруг не сме добре финансово, а бебето само ще усложни положението ни. Така че се налага да работя, докато мога – усмихна се момичето.
– Аз съм София. Приятно ми е.
– Ана – каза сервитьорката.

Нещо в погледа на София проблясна за миг. Ето на кого ще помогне. Поиска сметката с жест. Отдлечи се бързо.
Когато Ана погледна парите и бележката на масата, очите й се напълниха със сълзи. Там имаше достатъчно пари, за да не й се налага да работи до края на бременноста й. Бележката гласеше: “Имам само една молба, не прекъсвай веригата. Помогни на някой, който има нужда. С обич: София”

***

Ана стоеше на дивана и си мислеше за тази загадъчна жена, която се беше появила в живота й. Входната врата прекъсна мислите й.
– Ана, няма да повярваш какво ми се случи днес? – каза Виктор, докато целуваше бременната си жена по челото, прогизнал от дъжда.
– Ти няма да повярваш! – усмихна се Ана.

Източник: Бгнау

Още новини
Цветовете на завесите

Цветовете на завесите

Цветовете на завесите влияят на домакинството. Всяка къща има завеси, завеси, завеси. Не само за красота и любопитни очи, хората ги окачват на прозорците. Нашите мъдри предци са вярвали, че завесите предпазват от зло, добавят здраве и радост към живота, дават пари и...

повече информация
Личната свобода я няма

Личната свобода я няма

Личната свобода е най-важна за човек. Човек е свободен да управлява живота си както иска. Ако иска да работи - работи, ако иска да обича и гради семейство - прави и това. Тоест ние имаме право на избор. Но ето че сега се намирам в ситуация, в която нямам право да...

повече информация
Качих първия си стопаджия

Качих първия си стопаджия

Качих първия си стопаджия. Георги, на 68 години от Ямбол. Докато го возех, му задавах въпроси, и той с лекота и тъга отгаваряше. Цитирам всичко, което ми каза. - Здравей, за къде си? - За Слънчев Бряг, хотел Арда. - Защо пътуваш на стоп от Поморие до Слънчев Бряг? -...

повече информация
Дъщеря не е виждала баща си

Дъщеря не е виждала баща си

Дъщеря не е виждала баща си цели 8 години. Така започва моят тъжен разказ. Казвам се Александра и съм щастливо омъжена. Със съпруга ми се запознахме няколко месеца след развода му. Влюбихме се от пръв поглед - открихме, че просто сме един за друг. От първия си брак...

повече информация
Advertisements
Бащата учи дъщерята

Бащата учи дъщерята

Бащата учи дъщерята цял живот. Връзката между родител и дете е силна и понякога, почти непоклатима. Всеизвестен факт е обаче, че бащите са по-близки с дъщерите си, а майките – със синовете. Уроците и нещата, на които нашите родители ни учат, понякога от ранна детска...

повече информация
Жената Везни е мъдра и царствена

Жената Везни е мъдра и царствена

Жената Везни – мъдра и царствена. Ако мъдрият цар Соломон беше жена, то със сигурност щеше да бъде жена от зодия Везни. Мъдра, логична и ценяща баланса, тази жена е създадена, за да внася ред в живота на хората. Нейният символ е везната, и именно тя и помага да взима...

повече информация
Advertisements