Приятелят ми му откриха болест, животът ми е съсипан. Здравейте,
Аз съм момиче на 23г. от София, но вече 4 години живея и уча в Мюнхен, Германия. С приятеля ми се запознахме още в училище. Името му е Даниел и сме заедно вече 5 години. Той е всичко, което някога съм искала – добър, нежен, чувствителен, толкова красив. Както всяка нормална двойка понякога се караме, но след не повече от 10 минути и на двамата ни минава.
Винаги съм вярвала в истинската любов, но след като го срещнах вече смело мога да заявя, че човек може да се влюби истински само веднъж. През тези 5 години сме се разделяли за кратко, всеки е опитвал с нов партньор, но просто с никой друг не се получава.
Проблемите ни започнаха още от началото. Той загуби баща си и брат си. В резултат от това започна да излиза всяка вечер, да пие, да се друса. Това беше много труден период и за връзката ни. Почти цяла година нямаше и следа от момчето, в което се влюбих.
Изчезвал е, не се е прибирал с дни, но аз реших да не го оставям и да му помогна. Родителите ми, ми повтаряха да го зарежа, защото бил наркоман, алкохолик.. Но с моя помощ и помощта на приятели Дани се съвзе. Ходеше на лекар, взимаше успокоителни и т.н., но спря с алкохола и наркотиците.
Помислих, че най-накрая всичко ще бъде наред, докато не започна да припада. Отидохме на лекар и откриха, че е болен. В момента, в който ми казаха, животът ми сякаш свърши. И тогава започнаха постоянните срещи с лекари, събиране на пари за операции, консултации..
След това го пратиха при специалисти в Германия. Вече 8 месеца е в болница в Берлин. Много рядко го пускат да излиза някъде. Лекарите казаха, че няма какво повече да се направи за него и казаха, че му остават от 5 до 9 месеца.
Преди 2 месеца помолих да го пуснат за малко и излязохме. Прекарахме 2 страхотни дни и точно преди да се върнем в болницата той ми каза, че е време да продължа, но без него.
Най-много ме боли от това, че той иска да се разделим. Знам, че го прави за да ми е по-лесно след това, но аз искам да остана с него до края. Не отговаря на смс-ите ми, не ми звъни, не иска да отивам при него.. Затваря се в себе си и не ме допуска.
А аз, аз разбрах, че съм бременна. Не знам какво да правя..
Нямам възможност да гледам сама дете, не знам дали да му кажа, знам само, че ако го направя ще го натъжа, ще го заболи.. Не искам да го оставям, нямам желание и да продължавам с някой друг.
С него изживях моята приказка, с него е първият ми път, с него съм просто щастлива.. пиша това със сълзи на очи. Бог ме дари с най-прекрасния човек, какъв е смисъла да ми го отнема?!
Източник: Виж ти
