Продавачка на вестници ми взе акъла. Така започва разказът ми. Всеки ден си купувах вестник преди работа от малкото павилионче. Въпреки новите технологии, аз намирах за все още романтично да си взема чашка кафе и да си прочета новините на хартия. Дори нямах смартфон – карай го някак си постарому. Аз съм мъж на средна възраст – минах 50-те. Разведен съм, децата ми са извън България, заедно с майка си. Не случих в брака – не се разбрахме със съпругата ми и се разделихме. Може би е за добро. Имам чувството, че сега децата са по-спокойни, защото няма конфликти около тях. С течение на времето си изградих някакъв стереотип за живот. Връзките ми с жените бяха мимолетни и краткотрайни, не исках да се обвързвам, никоя не ми харесваше достатъчно. Започнах да си чета вестници, които си взимах от кварталното павилионче. Един ден продавачът напусна и на негово място се появи жена на възраст около 43 години. Аз продължих да си купувам вестници от нея, като един път се заговорихме.
С голяма очуда разбрах, че тя е висшистка, но не иска да живее напрегнато и затова предпочита леката работа. Беше с икономическо образование и беше работила в доста добри фирми. Не можех да повярвам, че има такива хора. Когато й беше почивния ден, тя винаги отивала в планината на разходка. Беше разведена, с дете. Започнахме да си говорим всеки ден, като осъзнах, че ако не я виждам, денят ми не е както хората. Тогава се замислих и осъзнах, че май съм хлътнал нея. При това до уши. Един ден тя не беше на работа и аз страшно се притесних. Целият ми ден ми беше криво и тъжно. Така мина цяла седмица, а павилионът остана затворен. Когато дойде другата седмица тя се появи и аз с вълнение отидох при нея. Оказа се, че детето не било добре и тя останала с него.
Нямало кой да я замести и затова не отворили павилионът. Толкова беше спокойна и интелигиентна, че направо ме разбиваше. Започнах да правя грешки в работата, защото си мислех за нея. Най-после се престраших и я поканих на ресторант. Тя с радост прие поканата ми. Пихме вино, говорихме си за толкова много неща. Страшно ми допадаше. Но не изках да бързам. Изпратих я до вкъщи и я целунах по бузата. Тя може би очакваше, че ще продължа, но аз само загадъчно й пожелах лека нощ. На другия ден тя се беше облякла доста по-предизвикателно. Като ме видя и ми каза, че този път вечерята е от нея. Заведе ме в уютен малък ресторант, където неочаквано призна, че изпитва силни чувства към нея.
Не можех да чакам повече – сграбчих я и я отведох вкъщи. Прекарахме страхотна бурна нощ. На другия ден я изпратих до павилиончето. Тя беше оставила сина си при майка си предната вечер и тази ми каза, че трябва да се гледат. Но страстта ни беше толкова силна, че след няколко часа в обедната почивка тя дойде до работата ми. Веднага си взех дълга почивка и хоп – отново у нас.
Така нашата връзка продължава вече 2 месеца. Аз продължавам да си ходя на работа, а тя да продава вестници. Щастливи сме. Запозна ме със сина й, който също ме прие радушно. Не ми трябва нищо повече в момента. Тя не иска да се маха от павилиончето, защото й е добре така. Важното е, че сме щастливи и влюбени.