Прогоних мъжа си завинаги от живота си
Дата на публикуване: 17.01.2020
прогоних мъжа си

Прогоних мъжа си завинаги от живота си

Прогоних мъжа си, след като за пореден път се издъни. Така започва моята история. Преди време с мъжа ми се разделихме. Може да ви прозвучи странно, но поводът за неприятното събитие, беше болестта на тримесечния ни син. Дани се роди преждевременно в осмия месец от бременността ми. За съжаление детето ми страдаше от хипоксия. От болницата ни изписаха със съмнения за страшна и тежка диагноза – детска церебрална парализа. Година по-късно лекарите я потвърдиха. И двамата не бяхме готови да се борим с ужасната болест. Първородният ни син се роди напълно здрав, а сега незнайно защо Бог ни изпращаше подобно изпитание. Въпреки това, не се поддадох на скръбта и веднага започнах да търся помощ от различни лекари. Имаше и такива, които цинично ми заявиха, че Дани е обречен доживот да страда и няма смисъл да търся лечение.

Първоначално Николай, съпругът ми, ми оказваше подкрепа, но с времето престана да участва в живота ни. Все по-късно се прибираше у дома и рядко обръщаше внимание на синовете ни.
Една вечер си дойде по-рано от обикновено. Седна на дивана, наля си чаша бира и каза, че трябва да поговорим. В душата ми се надигна смут: усещах, че нищо добро няма да излезе от този разговор. Оказах се права. Срамувайки се да ме погледне в очите, Николай заяви, че има любовница и иска да живее с нея. Не казах нищо, нямаше смисъл да правя скандали. Още същата вечер мъжът ми си събра багажа и ни напусна. Изминаха две години. Само аз си знам какви мъки и лишения изтърпях, за да отгледам като самотна майка двете си деца, едното от което е в тежко здравословно състояние. Николай плащаше издръжка, но никога не дойде да види момчетата.

Понякога, когато му звънях по телефона, любовницата му вдигаше и с крясъци ми нареждаше да спра да звъня. Веднъж дойде у дома и нагло ми заяви, че аз и синовете ми нямаме място в живота му. “Здравите жени раждат здрави деца, скоро и аз ще родя здраво дете, затова спри да го търсиш!” Много плаках след тези жестоки думи. По-късно дочух, че разправяла пред познати, че Николай си тръгнал, защото не искал да се грижи за болния си син. Но преди няколко месеца мъжът ми се върна и разкаяно ме помоли за прошка. Простих му, но единствено заради момчетата.

Не беше изминала и седмица от завръщането му, когато бившата му любовница цъфна у дома. За разлика от предишните пъти, сега не изглеждаше наперена, а бледа и отслабнала. Може би нямаше да я изслушам, ако жената не се разплака с глас. Оказа се, че наскоро е родила и дъщеря й е със същата диагноза, като моя син. Бях толкова объркана, че не знаех какво да отговоря. Изведнъж тя ме погледна с надежда и внезапно рухна на колене: ” Моля те, не го отделяй от нас. Нямам си никой на този свят и не мога сама да се справя с дъщеря си.” Мълчаливо се прибрах.

Багажът на съпругът ми стоеше в спалнята, все още неразопакован. Същата вечер го помолих да си тръгне завинаги. В живота ми няма място за мъж, който за втори път изоставя болното си дете. Нека си върви. Изминаха години. Не знам нищо за Николай, но с бившата му любовница поддържаме връзка. Все пак децата ни са брат и сестра.

Източник: Лична драма

Още новини
Майка ми разруши живота ми

Майка ми разруши живота ми

Майка ми разруши живота ми! Цял живот изпитвах вина, че заради мен майка ми се е лишила от личен живот. Веднъж в пристъп на отчаяние й изкрещях, че би било най-добре, ако не беше ме раждала и щом съм толкова лоша – да ме остави в дом за изоставени деца. Тази жена...

повече информация
Дължината на пръстите

Дължината на пръстите

Дължината на пръстите влияе на характера. Може да се научи много за характера на човек, ако погледнете колко дълги са пръстите на ръката му. Звучи странно, но е факт. Трябва да следите два пръста – показалецът и безименния пръст. Те ще ви покажат що за човек стои...

повече информация
Животът в чужбина

Животът в чужбина

Животът в чужбина не е цветя и рози. Аз съм дете на 80-те години. След комунизма много от семействата, живеещи в близост имигрираха: Германия или Америка. Не се връщаха с години и на мен мечтата ми беше да замина в чужбина. На 18 ме разубедиха и останах в България,...

повече информация
5 магически думи

5 магически думи

5 магически думи, които унищожават стреса в зародиш. Започването на нова работа, преместването на ново място, приготвянето на всичко у дома сутрин или дори просто влизането в стая, пълна с хора, които никога не сте срещали преди, може да накара сърцето ви да бие малко...

повече информация
Advertisements
За непреболедувалите Ковид19

За непреболедувалите Ковид19

За непреболедувалите Ковид19 е следващата статия. В няколко статии от месец април се опитах да дам своя принос в разгадаването на новостите около епидемичния вирус. Сега, седем месеца по-късно, насочвам перото си популярно към хората, които все още не са боледували, в...

повече информация
Унижението на съпруга ми

Унижението на съпруга ми

Унижението на съпруга ми не се търпи. Той е имал трудно и сурово детство. Израснал е с баща алкохолик, който е пребивал цялото семейство. За съжаление в това отношение и майка му не е била по-различна. Възпитан и отгледан в насилие, мъжът ми вярва, че има право да се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.