Промених се напълно
Промених се, защото преди една година нещо в живота ми се промени. Престана да ми пука. Спрях да се тревожа за неща, които са извън контрола ми. Напълно спря да ми пука.
Абсолютна лудост е как всичко изведнъж ми стана незначително, но се случи. И се почувствах сякаш някой вдигна голяма тежести от раменете ми.
Спря да ме е грижа как моите действия ме карат да изглеждам.
Спря да ми пука какво другите мислят за мен. Моите мнения. Моите предпочитания. Моите страхове. Какво мисля аз за себе си е по-важно от това, което мислят другите за мен. Най-важното е, че спря да ми пука как всичко това ме кара да се чувствам. Сега съм себе си. Не се страхувам да бъда това, което съм и да покажа на всички, че се чувствам удобно в собствената си кожа.
Престана да ме интересува постигането на важни неща. Преследване на определени цели. Постоянно да бързам в живота. Да се тревожа за крайни срокове. Да се вманиачавам в стриктните планове. Да се изтощавам заради работа, която ме прави нещастна. Приключих с всичко това. Вече няма да се преструвам, че харесвам това, което правя, когато всъщност изсмуква душата ми. Няма значение какво е социално прието. Защото животът ми си е за мен и само мен. Никой друг.
Спря да ми пука, че трябва да се разбирам с всички.
Не ме интересува дали ме харесват, обичат, уважават или мразят. Престанах да се опитвам да бъда перфектния човек, който всички обичат. Спрях да изпълнявам желанията на всички. Спрях да ги правя щастливи и да поставям техните нужди над своите. Не съм кукла на конци, не съм и робот. Аз съм човешко същество и имам чувства, точно като теб. Не мога да прекарам живота си с хора, които се преструват на мои приятели. Заслужавам повече.
Вече не искам да се възползвам максимално от живота.
Казват, че времето, което си изгубил наслаждавайки се, не е изгубено време, и това е най-голямата истина, която трябва да научиш за живота. Вече няма да работя толкова много, чак до припадък. Вече няма да рискувам здравето си за неща, които нямат значение. Няма повече да се чувствам зле за времето, което отделям за почивка и презареждане. Няма да се самонаказвам, че не съм успяла да свърша нещо. Вместо това ще се науча да си прощавам и да се приемам такава каквато съм.
Осъзнах, че съм изгубила много от времето, нервите и енергията си, тревожейки се за всичко друго, но не и за самата себе си. За щастие, това вече свърши. Обърнах друга страница. Всъщност отворих напълно различна книга. И тази книга е за мен и само мен.
Денят, в който спря дами пука за всичко е официално денят, в който започнах да живея.
Вие също трябва да опитате. Силно ви го препоръчвам.
Източник: Истински истории
