Просякът се оказа моят професор
Просякът, когото срещнах ми се стори познат. Човек никога не знае какво го очаква в живота. Преди известно време, недалеч от дома на родителите ми, до контейнера за смет, срещнах просяк, който ми се стори познат. Погледнах го внимателно и внезапно в мъжа в дрипи разпознах бившия си професор. Спомените ми ме отведоха в онези дни, когато г-н Константинов ни научи на тънкостите в бъдещата ни професия. Това беше човекът, който ни вдъхнови и мотивира и чрез личен опит ни предаде любовта към живота. А сега, моят наставник ровеше във варелите и събираше отпадъци хляб. Припомних му коя съм и макар и трудно, той успя да се сети за черноокото момиче, което го слушаше в захлас. Заговорихме се и от дума на дума, с болка в гласа, бившият ми професор ми разказа какво го е довело до това състояние.
Оказа се, че съпругата му си е намерила любовник и заради него решила да се разведе с професора. С помощта на адвокатите си успяла да присвои не само цялото семейно имущество, но и общите им пари. От мъка професорът се разболял и трудно изпълнявал служебните си задължения, затова няколко месеца след развода, бил уволнен от работа. Така за един кратък период загубил семейството, дома и работата си. Собствените му деца също му обърнали гръб и за да преживява, бил принуден да рови във варелите за смет.
Когато чух изповедта му, реших да приютя нещастния си учител у дома. Имам двама сина, които се нуждаеха от допълнително образование и помощ в обучението. Днес той живее с нашето семейство и децата ми го приемат като дядо.
Винаги ще благодаря на Бог, че ми даде възможност да помогна на бившия си учител. С негова помощ успях да напредна в бизнеса и сега всички заедно живеем в новата къща, която наскоро купих. Но никога няма да спра да се чудя как може да има хора, които изоставят близките си в трудните мигове. Колко алчно и измамно трябва да е сърцето ти, за да оставиш собствения си баща да рови във варелите!
Източник: Лична драма
