Със сигурност неведнъж сте виждали такава двойка в ресторант, на светско събитие или просто в социалните мрежи. Тя – ослепителна, поддържана, с безупречен вкус, буквално приковаваща погледите. Той – сив, невзрачен, понякога дори с бирено коремче. Възниква закономерният, почти рефлекторен въпрос: „Какво е намерила в него?“
Общественото мнение обикновено се свежда до прости, но невинаги верни обяснения: „пари“, „статус“, „той я издържа“. Ако обаче се задълбочим в психологията на подобни съюзи, ще открием много по-сложна и многостранна картина, в която външният вид е само върхът на айсберга.
Експертът, психолог-сексологът Мария Белан, разкрива в какво се крие тази закономерност: защо красивите жени избират незабележими мъже.
Нека се опитаме да разберем този феномен, без да налагаме единствената правилна гледна точка, а само да очертаем възможните посоки за размисъл.
1. Размяна на ресурси: не става въпрос само за пари
Първото, което идва наум, е меркантилната сметка. Безспорно такъв мотив съществува. „Парите“ обаче са твърде примитивно обяснение. Тук става дума за ресурс в по-широк смисъл.
Красотата е колосален ресурс, но е изчерпаем и изисква постоянни инвестиции. Време, скъпа козметика, фитнес, стилни дрехи – всичко това се финансира. Мъжът, когото сте сметнали за посредствен, може да предоставя именно този ресурс – стабилност и възможност „да бъдеш красива“ професионално. Той е надежден тил, който ѝ позволява да не се тревожи за утрешния ден, а да се фокусира върху външния си вид като върху проект.
Но има и обратна страна. Такъв мъж, често неблестящ външно или интелектуално, може подсъзнателно да усеща своята недостатъчност до толкова ефектна жена.
И неговата финансова обезпеченост се превръща в онзи коз и „баланс“, който изравнява везните в тези, на пръв поглед, неравностойни отношения. Той плаща за възможността да притежава „трофей“, а тя получава материалната база за поддържане на своя статус. Такива негласни споразумения в двойките съвсем не са рядкост.
2. Тихо пристанище за уморената богиня
Представете си за миг живота на жена, чиято красота е едновременно дар и проклятие. Непрекъснато я гледат, обсъждат я, очакват от нея да бъде безупречна. Всяка нейна поява на публично място е малко представление. А какво се случва зад кулисите на този живот, почти никой не знае.
Посредственият, спокоен и предсказуем мъж е нейното лично „тихо пристанище“. До него тя най-накрая може да си отдъхне. Да свали грима, да облече развлечен пуловер и да не се страхува, че ще я осъдят. Той не ѝ е конкуренция, не се опитва да привлече вниманието към себе си.
Неговата сивота в този случай е гаранция за психологическа безопасност. Той приема красотата ѝ като даденост, но не изисква от нея да бъде богиня денонощно. В това пространство без конкуренция тя може да бъде просто уморен, неидеален, истински човек.
Всички смятат, че ослепително красивите жени имат изключително високо самочувствие. Но това съвсем не е така. Красотата, превърнала се в основен и единствен капитал, прави притежателката си уязвима. Тя може да изпитва дълбока несигурност: „Дали ме обичат заради мен самата, а не заради обвивката ми?“
А до блестящ, харизматичен мъж тази тревога само се засилва. Той е ярък сам по себе си, има свои амбиции, неговият свят не се върти около нея.
А сега си представете посредствения мъж: той я възприема като трофей, благодарен е на съдбата за такъв подарък. Вниманието му е съсредоточено върху нея, той я боготвори. Тя се чувства в безопасност, защото той със сигурност няма да отиде никъде. Той е потвърждение за нейната ценност, нейното огледало, което винаги отразява собственото ѝ великолепие. Жалко само, че такава връзка рядко е здравословна и често води до съзависимост.
Да бъдеш красива е наистина труд. И за някои жени това не е просто хоби, а основна социална и дори професионална стратегия. Водеща, модел, инфлуенсър, съпруга на успешен бизнесмен – нейната външност е работен инструмент.
В такъв контекст мъжът престава да бъде обект на страст и романтика в класическия смисъл. Той се превръща в част от житейската стратегия. Стабилен, безконфликтен, предсказуем партньор, който не я разсейва от „работата да бъде красива“, идеално се вписва в тази схема.
Тя няма нужда от мъж-катастрофа, мъж-загадка или мъж-вихрушка. Тя се нуждае от надежден и удобен спътник, който няма да пречи на основния ѝ проект – самата нея.
Феноменът „красавицата и звярът“ в съвременната му интерпретация няма еднозначно обяснение.
Възможно е това да е трансакционен съюз: нейната красота срещу неговите ресурси.
Може би е психологическа симбиоза: нейната нужда от сигурност и неговата потребност от утвърждаване на статуса.
А може би е съзнателен избор на жена, уморена от постоянното внимание, която търси спокойствие, а не страст.
Преди да прибързваме със заключенията, виждайки поредната „неподходяща“ двойка, си струва да се замислим: какви вътрешни, невидими за нас споразумения съществуват в нея? Какво всъщност търси и намира всеки от партньорите в другия? В крайна сметка критерият за успешна или неуспешна двойка е изцяло вътрешен.
И ако двама души, колкото и странни да изглеждат отстрани, намират в своя съюз взаимен комфорт, разбиране и щастие, значи именно за тях тази формула на любовта е единствено вярната. А нашето мнение е просто шум, който няма нищо общо с тяхната реалност.
