Ранен детски брак – звучи зловещо, но го има. В Малави има много традиции и ритуали. Една от най-жестоките традиции е, когато момичето достигне полова зрялост, на 10-11 години, те биват отпратени в специализирани лагери. Там се обучават на различни неща, в това число и как да задоволяват мъжете сексуално, за да са готови за детски брак. Понякога тези лагери са посещавани от мъже, които плащат на общността, за да изнасилват младите момичета. Само си представете каква травма е това за тях. Често след подобни сексуални издевателства, изнасилените момичета се заразяват с различно полови болести, включително ХИВ. След този лагер и получените „знания“, момичетата имат много по-различен поглед към живота. Те виждат себе си като зряла жена, но на практика това изобщо не стои така.
Лагерите слагат край на детството им. Всичко, за което се вълнуват е, кога ще се омъжат и родят деца. Но на омъжените момичета се налага да се преборят с много проблеми, включително домашното насилие. За съжаление, те нямат право да споделят проблемите си. Защо ли? Защото са са финансово зависими от мъжете си.
Бедността, сексуалното насилие – всичко това е един порочен кръг.
Какво ме накара да се изправя срещу тази система? Аз видях как се променя животът на нещастните същества. Всъщност, аз не съм по-различна от тях и на практика бях длъжна да се омъжа на 15 години. Но всичко се промени в онзи момент, когато сестра ми попадайки в такъв лагер, забременя от непознат мъж. Тя е по-малка от мен, но вече има три деца. Опитът на сестра ми ми показа какво е детският брак, и аз реших, че не искам да водя подобен живот. Първият брак на сестра ми се разпадна, както и вторият.
Когато бях на 13, роднините ми ме принуждаваха да отида в лагера.“Какво?! – помислих си аз. – Никъде няма да ходя.“ И знаете ли какво ми казаха останалите жени? Че съм глупаво момиче, което не уважава и почита традициите на нашето общество. Но аз имах своите мечти! Мечтаех да получа добро образование, да си намеря достойна работа, представях си се като бъдещ юрист, практикуващ в голям офис.
Не знаех по какъв начин мога да променя закостенелите традиции на общността ни, но разбирах, че е време за промяна. Затова повиках няколко момичета, които вече са омъжени, а отдавна за забравили да пишат и четат, и им предложих да си помагаме взаимно.
Запознах се с много млади момичета, които ми споделиха какво е дете да роди дете. И тогава ме озари следната мисъл: защо не разкажем на света какво се случва в нашата общност? Беше много страшно, защото момичетата са свикнали с установения начин на живот от векове, а това трудно се променя. Но усилията си струваха. Момичетата в моята общност, които бяха притискани да се омъжат, надигнаха глава и заявиха, че няма да бъдат с мъж, преди да навършат 18 години. Изправих се пред тях и ги поощрих, давайки себе си за личен пример, мотивирайки ги, че винаги могат да следват мечтите си. Но най-хубавото е, че лидери на съседни общности успяха да променят традиционните си възгледи.
Всичко, което започна в родната ми общност, сега се разрасна до мащабите на национална кампания. Заедно с членовете на моята организация Girls Empowerment Network Malawi, проучихме законите и Конституцията на Малави, за да можем успешно да защитаваме интересите на момичетата. И разбрахме, че има шанс да представим законопроект за забрана на ранните бракове. С подкрепата на лидерите на общността, ние преговаряхме с представители на нашия парламент.
Аз искам момичетата да бъдат образовани! Аз искам общността ни да подкрепя и инвестира в тяхното бъдеще – само така могат да получат равни възможности. Надявам се, че жените от цял свят ще бъдат солидарни с нас и ще ни подкрепят, за да може успешно да се преборим за нашите права, мечти и цели!
Източник: С кафето
