Ранното детство почти не се помни от хората. Много хора твърдят, че личността на човек се оформя в детството му. Колко иронично обаче е, че ние не помним почти нищо от първите си години. Този феномен е валиден за почти всички хора. Има си и официално название – амнезия на детството. Растейки, ние забравяме хора, събития и дори места, с които сме се срещнали като деца. Все още се правят проучвания по въпроса, но вече има доста информация по темата. Състоянието засяга невъзможността на възрастните да си спомнят детайли за събития или цели събития, които са се случили преди 4-годишна възраст. Някои изследователи отиват по-далеч и казват, че децата на 7 години си спомнят 60% или повече от ранните детски събития. В същото време, децата на 8 и 9 години си спомнят само 40%.
Една от теориите е, че не запазваме спомен за първите си години, защото тогава не можем да комуникираме вербално. Когато си спомним нещо, ние използваме думи и го описваме по начин, който изисква език. Повечето деца започват да говорят след 2-годишна възраст, заради това и не формират спомени от преди това. Освен това, докато растем, мозъкът ни е зает с много неща – създаването на нови клетки например. В ранна възраст няма и епизодична памет, заради което не си спомняме нормални ежедневни събития. Заради това малкото спомени, които имаме са абстрактни – в кои паркове сме ходили, но не и от кой магазин са ни купували сладолед там.
Последният момент е, че децата формират спомени, които свързват с някаква емоция – позитивна или негативна. Ако се сещаме за нещо от ранното си детство, то най-вероятно засяга някакво събитие или случка, което е толкова важно, че е активирано силен емоционален отговор. А малките деца възприемат по такъв начин не прекалено много неща.
Няколко цитата за детството:
1. “Трябва да знаете, че няма нищо по-висшe и силно и по-благотворно и добро за живота в бъдещето от куп добри сомени, особено спомени за детството, за дома. Хората ни говорят много за образованието, но един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование.” – Фьодор Достоевски
2. “Знаете ли, че детството е единственото време от живота ни, когато лудостта е не само разрешена, но и се очаква?” – Луис де Берниер
3. “Да пораснеш е нещо много трудно. Далеч по-лесно е да го пропуснеш и да прескачаш от едно детство на друго.” – Франсис Скот Фицджералд
4. “Скоро лятото ще свърши и детството също.” – Дж. Р. Р. Мартин
6. “Едно от най-късметлийските неща, които могат да ти се случат, според мен, е да имаш щастливо детство.” – Агата Кристи
Източник: Истински истории
